Експертната група на Обединеното кралство по Витамини намлява Полезни изкопаеми (EVM) последно оценено витамини и минерали за безопасност през 2003 г. и определете така нареченото безопасно горно ниво (SUL) или ниво на насочване за всеки микроелемент, при условие че са налице достатъчно данни. Това ниво на SUL или ориентиране отразява безопасното максимално количество микроелементи, което няма да причини никакви странични ефекти, ако се приема ежедневно от всички източници за цял живот.
| Максималният безопасен дневен прием за витамин B12 е 2,000 µg. Максималният безопасен дневен прием за витамин B12 е 800 пъти дневния прием, препоръчан от ЕС (Nutrient Reference Value, NRV). |
Тази стойност се отнася за възрастни на 19 и повече години и отчита само приема на витамин B12 от диетични добавки в допълнение към конвенционалния хранителен прием. Не се отнася за бременни или кърмещи жени поради липса на проучвания.
Към днешна дата няма нежелани странични ефекти от прекомерния прием на витамин В12, както от конвенционалните диета намлява добавки, са наблюдавани.
Данните от NVS II (National Nutrition Survey II, 2008) за дневния прием на витамин В12 от всички източници (конвенционални диета намлява добавки) показват, че количество от 2,000 µg витамин В12 на ден далеч не е достигнато.
Многобройни проучвания са установили, че не неблагоприятни ефекти за различните форми на витамин В12 (цианокобаламин, хидроксикобаламин и метилкобаламин) в големи количества. Ежедневният прием на цианокобаламин в количества от 4,500 µg за две седмици, 2,000 µg за една година и 1,000 µg за няколко години остава без забележими странични ефекти. Не неблагоприятни ефекти са наблюдавани и при прием на 300 µg хидроксикобаламин дневно в продължение на една година и 6,000 µg метилкобаламин дневно в продължение на 12 седмици. Високо-доза перорален витамин В12 притежава при 5,000 µg на месец, взето в продължение на пет години, също показва не неблагоприятни ефекти.
Безопасността на витамин В12 дори при високи дози може да се отдаде, наред с други неща, на факта, че абсорбиращото количество в червата е физиологично ограничено и не може да се увеличава по желание. Тоест при прекомерен прием действително се абсорбира само малка част.
