Описание на болката
Има различни видове болка и лечението им е различно. Поради тази причина, по-точно болка е описано, толкова по-добре следоперативна болкотерапия. За целта трябва да се посочи точното местоположение и т.нар болка трябва да се опише качеството, вида на болката.
Например болката може да се характеризира като пробождане, пробиване, тъпа или изгаряне. Интензивността на болката също е важен фактор. В много клиники това се проверява ежедневно от медицинския персонал, използвайки скала от 0-10.
Тук 0 означава свобода от болка, докато 10 означава най-силната болка, която можем да си представим. От значение и за следоперативна болкотерапия е дали болката винаги присъства или се повтаря редовно, както и дали и от кои фактори болката може да бъде увеличена или облекчена. За да получите представа за лечебния процес, ходът на болката е важен и за лекаря.
Трябва да се наблюдава дали болката се подобрява или влошава, дали характерът се променя, както и дали мястото на болката се променя. Лечението на болка, възникваща във връзка с хирургическа процедура (следоперативна болка), се нарича „следоперативна болкотерапия”В медицинската терминология. Следоперативната болка обикновено се лекува чрез прилагане на обезболяващи лекарства.
В този контекст има строг план стъпка по стъпка, който определя както вида, така и дозата на възможните лекарства. Макар и интравенозно (чрез вена) лекарствата обикновено действат много по-бързо и по-ефективно в повечето случаи, орално приложение на обезболяващи (приемане на таблетки или капки) трябва да се предпочита. При пациенти, които имат само лека следоперативна болка, лекуващият лекар обикновено започва да прилага така наречените неопиоидни аналгетици.
Това са сравнително слаби аналгетици като парацетамол, ибупрофен or новалгин. Тези лекарства упражняват своя ефект чрез инхибиране на така наречените циклооксигенази. Това са ензими които участват в освобождаването на медиатори на болката, наред с други неща.
Активни съставки от групата на неопиоидните аналгетици могат да се използват в комбинация с опиоиди ако е необходимо. Опиатите са силни обезболяващи които съдържат морфин-подобни вещества и са в пъти по-ефективни от лекарствата от групата на неопиоидните аналгетици. Въпреки това, след особено големи операции, постоперативната болка често е толкова силна, че оралното приложение на обезболяващи вече не осигурява достатъчно облекчение.
В тези случаи системното приложение на опиоиди е важна част от лечението на постоперативна болка. Опиоидните аналгетици освобождават ефекта си директно върху централната нервната система чрез специфично блокиране на превключващите точки на нервните клетки и по този начин потиска предаването на информацията за болката. Поради техния механизъм на действие обаче, приложението на тези лекарства може да доведе до тежки странични ефекти.
Най-честите странични ефекти на опиоидите при лечението на постоперативна болка включват влияние дишане (дихателна депресия), задействане гадене, запек намлява задържане на урина. В повечето случаи на пациента, страдащ от следоперативна болка, се дава катетър близо до гръбначен мозък (т.нар. „перидурален катетър"). Чрез този достъп, локални анестетици използвани за облекчаване на постоперативна болка могат да бъдат поставени директно в близост до гръбначен мозък. За повечето методи на следоперативно болкотерапия, точната, специфична за пациента доза все още създава огромен проблем.
В повечето случаи външни лица (роднини, лекари или медицински персонал) не могат да преценят колко в действителност е изразена и интензивна следоперативната болка, усещана от пациента. Дори обикновените скали на болката могат само да дадат индикация. Освен това необходимата консултация между лекар и медицински персонал преди прилагането на болкоуспокояващи представлява ненужно забавяне болкотерапия.
Поради тази причина така наречената „контролирана от пациента аналгезия (съкратено: PCA)“ сега се счита за най-ефективния метод в терапията на постоперативна болка. Терминът "контролирана от пациента аналгезия" се отнася до принцип, при който отделният пациент може самостоятелно да определя интервалите на дозиране и приложение на аналгетика, избран от лекаря. Този метод дава възможност да се намали времето между нуждата от лекарства и реалния прием на лекарства от около един час до само няколко минути.
Следователно постоперативната болка се абсорбира в хода на контролирана от пациента аналгезия веднага щом се появи, като по този начин значително подобрява благосъстоянието на пациента. Освен това на пациента може да се даде усещане за самостоятелност и независимост. В повечето случаи контролираната от пациента аналгезия се извършва чрез катетър близо до гръбначен мозък.
Пациентът, страдащ от следоперативна болка, може да регулира необходимата аналгетична доза чрез натискане на бутон. Това позволява целенасочена корекция на дозата с различна интензивност на следоперативната болка. По този начин пациентът е в състояние да адаптира прилагането на лекарството към различни ситуации.
Ако например се изисква мобилизация, репозиция или физиотерапия, което обикновено води до увеличаване на следоперативната болка, може да се приложи по-висока доза преди появата на болката. В допълнение, дозата болус (т.е. основно количество болкоуспокояващи) се прилага на редовни интервали през катетъра. Този метод също така елиминира риска от предозиране на аналгетика, тъй като болковата помпа, прикрепена към гръбначномозъчния катетър, е програмирана по такъв начин, че максималната доза не може да бъде надвишена.
Ако стриктно се спазват противопоказанията на контролираната от пациента аналгезия, този метод предлага редица предимства пред обичайната основна терапия на постоперативна болка. Преди всичко, удовлетворението и благосъстоянието на отделния пациент могат да бъдат значително увеличени от дългите безболезнени интервали. В крайна сметка това също оказва влияние върху психиката на пациента.
Освен това страховете на пациентите от силна следоперативна болка могат да бъдат облекчени. СЗО препоръчва поетапен подход към болкотерапия. В основата на всяка постоперативна терапия за болка са лекарства от групата на нестероидни антиревматични лекарства, включително известни лекарства като ибупрофен or парацетамол.
Те обикновено се прилагат като таблетки, сокове или супозитории. За да се постигне трайно облекчаване на болката, е необходимо лекарството да присъства винаги в кръв в достатъчна доза. Следователно има фиксирани дози и моменти, в които лекарството трябва да се приема.
Деконгестантни лекарства като бромелаин, които могат да бъдат закупени под името Wobenzym®, например, също трябва да подпомагат заздравяването и следоперативната болка. За пациенти с лека до умерена болка често е достатъчно само лечение с този тип болкоуспокояващо. В рамките на основната медикаментозна терапия редовното регистриране на нивото на болката е от голямо значение, за да може да се коригира терапията на болката, ако е необходимо.
Ако от време на време се появи по-силна болка, например по време на физиотерапия, постоперативната болкотерапия може да бъде допълнена с допълнително по-силно лекарство, което се приема при необходимост. За целта са подходящи лекарства от групата на слабо ефективните опиати, които представляват втория етап от схемата за болка на СЗО и се дават в комбинация с болкоуспокояващите от първия етап. Те включват например лекарството трамадол.Ако хирургичната процедура е свързана с много силна болка, се прилага силен опиат в допълнение към нестероидните противовъзпалителни лекарства (етап 1), като лекарството Dipidolor.
Опиатите действат там, където се появява усещането за болка: в централната нервната система. Типичните странични ефекти са гадене, запек и умора. Те могат да доведат до ограничени дишане и обикновено са способни да предизвикат зависимост. По тази причина много пациенти се страхуват от опиати, но това е неоснователно, стига тези лекарства да се приемат, както е предписано от лекаря.
Всички статии от тази поредица:
