We говоря за обсесивно-компулсивно Разстройство на личността когато засегнатите индивиди проявяват твърдост, както и перфекционистично мислене и действие. По този начин те страдат от силни съмнения и нерешителност.
Какво е обсесивно-компулсивно разстройство на личността?
В медицината обсесивно-компулсивно Разстройство на личността е известно още като обсесивно-компулсивно разстройство на личността или ананкастично разстройство на личността. Терминът идва от древногръцката дума ananke, което означава „принуда“ или „компулсивност“. Типични черти на обсесивно-компулсивно Разстройство на личността са перфекционизъм, принуда за контрол, психическа гъвкавост, тревожна предпазливост и силни съмнения. Обсесивно-компулсивното разстройство на личността обаче е съвсем различно от обичайните обсесивно-компулсивни разстройства. Поради това, обсесивно-компулсивното разстройство представлява разстройство по ос I, при което се появява предимно егодистоничен модел на оплаквания. Причината за това са смущения в мозък метаболизъм. Обсесивно-компулсивното разстройство на личността, от друга страна, е психично разстройство по ос II. Характеризира се предимно с его-синтонични оплаквания. Като цяло приблизително два до пет процента от населението страда от обсесивно-компулсивно разстройство на личността. При мъжете е два пъти по-често, отколкото при жените. Не е необичайно ананастичното разстройство на личността да бъде свързано депресия. Освен това могат да присъстват едновременно и други обсесивно-компулсивни разстройства.
Причини
Точните причини за обсесивно-компулсивното разстройство на личността все още не са достатъчно известни. Те не са причинени от други психиатрични разстройства или директни мозък щета. От психоаналитична гледна точка се подозира строго и наказателно образование за чистота. Това доведе до силно развито т. Нар. „Суперего“ у засегнатите лица. По този начин пациентите поставят изключително високи изисквания към реда и чистотата. В същото време в тях преобладава силно инхибиране. Много психоаналитици подозират, че е имало значителни борби за власт с родителите за контрол в пациентите детство. Това доведе до агресивни импулси, които бяха потиснати от пациентите. В този процес пациентите получават контрол върху поведението си, като упорито се придържат към своите навици и правила. Научни доказателства за тази теория обаче едва ли са съществували. Познавателна притежава приема, че специфичните мисловни процеси са важни за поддържането на обсесивно-компулсивно разстройство на личността. Например пациентите често проявяват подчертано черно-бяло мислене. Освен това те прекалено се страхуват от негативни последици, ако сами допуснат грешки. Това от своя страна води до перфекционистично, сковано, негъвкаво и в същото време силно отлагащо поведение.
Симптоми, оплаквания и признаци
Типичните симптоми на обсесивно-компулсивното разстройство на личността са забележимото поведение на пациентите. По този начин те основно се съмняват в себе си, но също така и в други хора. Характерна особеност на ананкастичното разстройство на личността е, че засегнатите поемат голям брой задачи, които трябва да бъдат изпълнени до съвършенство. Правейки това обаче, те често губят представа за случващото се. Освен това пациентите изпитват постоянно чувство за контрол. Дали задачите, които изпълняват, са важни или не е без значение. Засегнатите не поставят определени приоритети. Докато на маловажните задачи се дава приоритет, важните неща се пренебрегват и изтласкват назад. Хората, страдащи от обсесивно-компулсивно разстройство на личността, често действат разумно и логично. Те обаче не понасят чуждите чувства. Освен това те не успяват да покажат топлина към своите ближни. Работата и производителността имат предимство пред удоволствието и социалните контакти. Развлекателните дейности са внимателно планирани и никога не се променят. Друга характеристика на обсесивно-компулсивното разстройство на личността е инатът и егоизмът. По този начин от други хора се изисква да бъдат подчинени на пациента.
Диагностика и ход на заболяването
За диагностициране на обсесивно-компулсивно разстройство на личността са необходими клинични психологически прегледи. В този процес терапевтът разглежда пациента медицинска история, прави психопатологични констатации и извършва психологически тестове. От решаващо значение за диагнозата е наличието на поне четири типични характеристики или поведения. Те включват постоянната заетост на пациента с ред, правила, планиране и детайли, прекомерно съмнение и предпазливост, перфекционизъм, който има затрудняващ ефект върху изпълнението на задачите и прекомерна добросъвестност, която пренебрегва междуличностните отношения и удоволствието. Други възможни критерии са упоритост, твърдост, прекалена педантичност, както и налагане на нежелани мисли. Все още не е възможно лечение на обсесивно-компулсивно разстройство на личността. По този начин нито фармакологичните, нито психотерапевтичните подходи за лечение не са проучени адекватно.
Усложнения
Много личностни разстройства се срещат едновременно с една или повече форми. Това важи и за обсесивно-компулсивното разстройство на личността. Тревожно-избягващо разстройство на личността е най-често в допълнение към обсесивно-компулсивното разстройство на личността. Три процента от засегнатите страдат от това допълнително разстройство на личността. Тревожно-избягващо разстройство на личността може да се развие като пряка последица от обсесивно-компулсивното разстройство на личността, тъй като страдащите често се страхуват да не отговарят на собствените си (много високи) стандарти. Обсесивно-компулсивното разстройство може да възникне и като усложнение на обсесивно-компулсивно разстройство на личността. Те се характеризират с натрапчиви мисли или компулсивни действия, при което засегнатият човек обикновено знае, че самата принуда е безсмислена или прекомерна. Друго възможно усложнение на обсесивно-компулсивното разстройство на личността са афективните разстройства. По-специално депресивното разстройство се появява често. Спектърът варира от леки депресивни настроения до хронични депресивни настроения (дистимия) и големи депресия. Самоубийството е възможно като усложнение на депресия или депресивно настроение. В допълнение, обсесивно-компулсивно разстройство на личността може да възникне заедно с хранене разстройство. Особено за анорексиците е типичен прекомерен перфекционизъм, който се среща и при обсесивно-компулсивно разстройство на личността. Възможни са обаче и други хранителни разстройства. Други усложнения могат да възникнат в резултат на хранене разстройство, включително тежки физически последици от заболяването. Примерите включват електролитен дисбаланс, неврологични нарушения и остеопороза.
Кога трябва да посетите лекар?
Хората, които проявяват поведение, което може да бъде описано като извън нормата, трябва да бъдат оценявани от лекар. Ако има умишлено нараняване от емоционално или физическо естество за други или повтарящи се смущения в социалното поведение, се препоръчва консултация с лекар. Натрапчиви действия, сериозно съмнение в себе си и нарушаване на социалните правила са причина за безпокойство. Ако изпълнението на възложените задължения се извършва в постоянно перфекционистична степен, това трябва да се тълкува като предупредителен сигнал. Хората от близката социална среда трябва да посочат забележимостта на засегнатото лице. Ако желанието за перфекционизъм непрекъснато се засилва, засегнатият се нуждае от помощ. Пристрастяването към контрола, загубата на усещане за реалност и поемането на безброй задачи са допълнителни признаци на a здраве нередност. Характерно е пълзящото нарастване на поведенческите аномалии. В някои случаи особеностите се появяват след падане, злополука или насилствено въздействие върху глава. В случай на внезапна, както и непрекъсната видимост на външен вид, има нужда от действие. Ако липсва толерантност, съпричастност и внимание към други хора, процедурата трябва да се разгледа по-отблизо. Част от появата на обсесивно-компулсивно разстройство на личността е липсата на прозрение от страна на засегнатото лице. Следователно сътрудничеството на роднина често е необходимо. Само ако има добри отношения на доверие с друго лице, засегнатото лице търси съвета на лекар.
Лечение и терапия
Тъй като не може да се постигне лечение за ананкастично разстройство на личността, фокусът на притежава е върху подобряване на социалните умения на пациента. Това също се фокусира върху структурирането на средата му и прилагането на наученото в ежедневието. Социотерапия и психотерапия се считат за най-важните притежава концепции за тази цел.В повечето случаи обаче пациентите не ходят на терапевт по собствена инициатива, а защото са под силен социален натиск от своя партньор или семейство. От особено значение за успеха на лечението е устойчивата връзка между терапевта и пациента, която трябва да се засили още в началото на терапията. Изграждането на тази връзка обаче може да бъде голямо предизвикателство. Неуспешното успешно установяване на добри отношения обикновено води до края на терапията. Ако има съпътстваща болест като депресия, лекарства като антидепресанти може да се прилага. В случай на съпътстващи тревожни разстройства, често се дава на пациента невролептици. Литий както и карбамазепин се считат за други полезни лекарства.
Предотвратяване
Предотвратяването на обсесивно-компулсивно разстройство на личността за съжаление не е възможно. Например задействащите причини за психичното разстройство все още не са напълно проучени.
Какво можете да направите сами
Ако засегнатото лице е признало, че страда от обсесивно-компулсивно личностно разстройство, първата стъпка към подобрение вече е направена. Сега обаче има дълъг път пред засегнатото лице, докато настъпи подобрение. Психотерапия и социотерапията са мерки които най-често съпътстват този път. Прозрението е първата стъпка. Но е важно страдащите да осъзнават болестта си всеки ден наново, за да разпознават и пробиват моделите. Страдащите често се оттеглят от социалната си среда, ако изобщо са замесени в такава. Това оттегляне е много разрушително. Ако засегнатите знаят това за себе си, те имат шанса да действат срещу това и съзнателно да търсят контакт с любящи събратя. Същото се отнася и за перфекционизма и необходимостта от контрол, от който страдат повечето страдащи. След като страдащият осъзнае това, той или тя може да предприеме необходимите стъпки срещу него. Важна стъпка е да се осъзнае, че това поведение е вредно за собственото здраве. Важно е да осъзнавате собствените си нужди отново и отново във всекидневния живот, за да усетите граници на изтощение във времето. Самопомощта може да играе само поддържаща роля за терапията.
