Метронидазол и други нитромидазоли

Основен представител

Основният представител на нитромидазолите е метромидазол.

Класификация

Това вещество принадлежи към групата на нитроимидазолите. Освен метронидазол, лекарствата тинидазол и ниморазол принадлежат към тази доста малка група вещества. Метронидазол е известен също с търговското наименование ClontR. Това е стандартно и съвместно лекарство за лечение на анаеробни инфекции. Метронидазол е лесен за тъканите и може да се прилага като кратка инфузия (през венозната кръв система), под формата на таблетки (орално), като супозитории (ректално) и вагинално.

ефект

Метронидазол инхибира нуклеиновата биосинтеза на анаеробно растящия бактерии и протозои (едноклетъчни организми). В сравнение с антибиотици от други групи вещества нитроимидазолите са единствените, които действат по този начин. Поради инхибирането лекарството има бактерициден ефект.

Области на приложение

Метронидазол и другите лекарства от групата вещества, наречени нитроимидазоли, са ефективни главно срещу анаеробно растящи микроби и протозои (едноклетъчни организми). Освен актиномицетите и пропионибактериите, метронидазолът е ефективен срещу всички анаеробни растения бактерии. Сред протозоите трябва да се споменат хистолитиците Entamoeba, Trichomonas vaginalis и Gardia lamblia.

Освен това, метронидазол е ефективен и срещу зародиша Gardenella vaginalis, който причинява главно гинекологични инфекции. Използва се при стомашно -чревния тракт и вагинални инфекции и абсцеси, причинени от анаероби, както и профилактично преди стомашно -чревни операции и гинекологични операции. Метронидазол се използва и при лечение на неинфекциозни стомашно-чревни заболявания, като напр болест на Крон намлява улцерозен колит.

Странични ефекти

Преди всичко оплакванията в стомах чревния тракт, по -специално стоматит и глосит трябва да се страхуват. Също вкус вече са описани раздразнения и предимно метален вкус при прием на метронидазол. Освен това тези лекарства взаимодействат с алкохола и причиняват непоносимост към алкохол.

Наблюдавани са и неврологични оплаквания, включително главоболие, замаяност, несигурност в походката (атаксия) и сензорни нарушения (невропатия). В експерименти с животни е доказан канцерогенен ефект. Тъй като лекарството се метаболизира в черен дроб и се екскретира в урината, по време на приложението може да се очаква оцветяване на урината.