Конфронтация притежава е определена процедура в контекста на психотерапевтично лечение, при която пациентът е пряко изправен пред ситуации или фактори, предизвикващи безпокойство. Това има за цел да постигне, че тревожността може да бъде намалена. Конфронтация притежава трябва да се извършва само под експертен надзор.
Какво представлява конфронтационната терапия?
Конфронтация притежава е специфичен подход към психотерапия лечение, при което пациентът е пряко изправен пред провокиращи тревожност ситуации или фактори. Експертите използват термина конфронтационна терапия за означаване на компонент от психотерапевтичното лечение, който се използва, например, когато пациентът страда от тревожност или обсесивно-компулсивни разстройства. Особено симптомите на тревожни разстройства обикновено се задействат от един или повече фактори, които могат олово до паническа атака. При конфронтационната терапия пациентът се сблъсква конкретно с точно този отключващ фактор (алтернативно, той също се нарича „експозиция“). Провежда се под терапевтичен надзор и има за цел да постигне отслабване или дори пълно отслабване на страховете / принудите. Конфронтационната терапия не е самостоятелна терапия, както подсказва името, а винаги само една част от по-цялостното лечение. Проучванията показват, че терапевтите могат да постигнат голям успех при пациенти с тревожност, използвайки такива техники на конфронтация.
Функция, ефект и цели
Хората, които страдат от тревожно разстройство не рядко са ограничени в ежедневието си. Определени стимули ги карат да имат тревожност и панически реакции с различна тежест. Тези стимули могат да бъдат или по-скоро неспецифични ситуации (голяма тълпа, ограничени пространства) или много специфични задействания (паяци). В зависимост от тежестта на тревожно разстройство и вероятността да срещнат конкретния спусък, пациентите с тревожност страдат от своето разстройство в различна степен. Ако потърсят психотерапевт по тази причина, психотерапевтът може да проведе конфронтационна терапия в консултация с пациента. В хода на тази интервенция засегнатите лица са изложени специално на задействащия стимул; с други думи, те трябва да се изправят пред това, което най-много ги плаши. Предварително се провежда подробен разговор, в който терапевтът бавно подготвя пациента за това, което предстои да се случи. Това означава, че първо се обсъжда стимулът и например се разглеждат подходящи снимки или видеоклипове. Всяка стъпка е внимателно съгласувана с пациента. Рязък или изненадващ подход на терапевта може да направи тревожно разстройство дори по-лошо. Последната стъпка е директна конфронтация. През цялото време терапевтът присъства и има положителен ефект върху пациента. Целта на конфронтационната терапия е да покаже на страдащия, че тяхната тревожност има граници. Пациентите с тревожност често вярват, че тяхното безпокойство може да ескалира до „безкрайност“ и в крайна сметка олово до смъртта им. Ако се сблъскат със спусъка, те забелязват след известно време, че страхът не се увеличава, а първоначално остава същият и след това дори отслабва. Експертите наричат това „отучаване“ на страха, при който пациентът осъзнава като крайна последица, че страховете им са неоснователни и че повече няма да страдат от тях в бъдеще.
Рискове, странични ефекти и опасности
Статистически, конфронтационната терапия често постига добри резултати. Това обаче крие и някои рискове за страдащия. Например, ако експозицията е спряна в средата, защото пациентът не може да понесе ситуацията, това може олово до влошаване на симптомите. Самочувствието също може да пострада значително, ако конфронтационната терапия не успее. В най-лошия случай тревожното разстройство се усилва като последица, което прави лечението много по-трудно. Следователно е от голямо значение за успеха на терапията пациентът да издържи конфронтацията докрай. Не на последно място, успехът също зависи значително от терапевта или от връзката между пациента и терапевта. Тревожното разстройство може да бъде отслабено или елиминирано с помощта на конфронтационна терапия само ако цялостното лечение се проведе предварително или едновременно. Подготвителните сесии също са от голямо значение. Терапевтът, който не подготви адекватно пациента си за конфронтация, рискува само да изостри тревожни разстройства. Следователно конфронтационната терапия трябва да се провежда само ако пациентът се съгласи с нея и има подходящо доверително отношение между двете страни.
