Когнитивна поведенческа терапия

Когнитивно поведенческо притежава (CBT) (синоним: познавателно-поведенческа терапия) е един от психотерапевтичните методи и е форма на поведенческа терапия. Под поведенчески притежава е разнообразие от методи за психотерапия. Целта е да се променят нагласите, мисловните навици и дезадаптивното или дисфункционално поведение като тревожност, компулсивни мисли или действия, хранителни и сексуални разстройства или депресивни разстройства. Например друга форма на поведение притежава е терапевтична конфронтация със ситуации, провокиращи безпокойство (теория на конфронтацията), например за пациенти с агорафобия (клаустрофобия). Поведенческата терапия е разработена на базата на обучение теория, която се основава на предположението, че неправилни учебни процеси олово до психопатологични синдроми. Като по-нататъшно развитие на това заключение, съвременната когнитивна поведенческа терапия придобива популярност около 1960 г. Терминът познание (лат. cognoscere: „да разпознавам“) е преведен на немски като „Erkenntnis“ и описва интрапсихично мисловно съдържание. Това е процесът на мислене на индивида или процесът на умствена обработка по отношение на знания, нова информация или обучение съдържание. Познанията включват следните променливи и се влияят от емоциите:

  • Оценките
  • Мнение
  • Настройки
  • Вярванията

По този начин не конкретни събития или житейски ситуации са причината за психично заболяване, а по-скоро дефектни познания или ирационални начини на мислене. Те осигуряват терапевтична отправна точка за когнитивните поведенческа терапия.

Показания (области на приложение)

Класическата индикация за когнитивна поведенческа терапия обикновено е депресия. Други показания включват:

  • Тревожност и панически разстройства
  • напикаване при деца (неволно омокряне след 4-годишна възраст).
  • Хранителни разстройства - напр анорексия нервоза (анорексия).
  • Емоционално нестабилен Разстройство на личността (гранично личностно разстройство).
  • Безсъние (нарушения на съня)
  • Сексуални разстройства
  • Специфични фобии - напр Arachnophobia (страх от паяци).
  • Нарушения на соматизацията (психично разстройство, което се проявява във физически (соматични) симптоми).
  • Пристрастяващи разстройства - напр алкохол злоупотреба (алкохолна зависимост).
  • Тикове при деца (тикове са внезапни, повтарящи се двигателни или гласови изказвания като потрепване).
  • Обучение на социално поведение - например при хора с увреждания за подобряване на социалните функции.
  • Обсесивно-компулсивни разстройства - напр. Компулсивно измиване.

Противопоказания

Когнитивно-поведенческата терапия (CBT) изисква ниво на когнитивни способности, така че малки деца или хора с тежки когнитивни дефицити, като напр. деменция, не може да се лекува. Освен това всяка ситуация, при която когнитивните способности на пациента са временно нарушени, възниква като противопоказание; те включват остра психозаНапример.

Процедурата

Когнитивно-поведенческата терапия води началото си от работата на психотерапевта А. Т. Бек, наред с други, чиято теория се основава на облекчаване на депресивните симптоми чрез промяна на дисфункционални мисловни модели. Например, пациентите с депресия са инструктирани да разсъждават върху себе-концепциите по отношение на самоунищожаването и веригите от мисли и да ги изследват по отношение на тяхната целесъобразност или ирационалност. Впоследствие заедно с пациента се разработват алтернативи и нови начини на мислене, за да се противодейства на погрешните познания. За постигането на тази цел могат да се използват различни техники:

  • Обучение за асертивност - В контекста на обучение за асертивност се усвояват умения, например с помощта на ролеви игри, за да се реши страшна ситуация.
  • Спиране на мисълта - Тази техника се използва например при пациенти с обсесивно-компулсивното разстройство: Пациентът е инструктиран да се противопостави на налагането на натрапчиви мисли или натрапчиви импулси, като си казва „спиране“ на глас.
  • Декатастрофизиране - посочване на алтернативни курсове на страховития катастрофален изход от страшна ситуация.
  • Когнитивно преструктуриране - осъзнаване на автоматизирани начини на мислене: Например, пациент със страх от летене е информиран за сравнително много ниския риск от самолетна катастрофа.
  • Модел обучение - учене от други пациенти в групова терапия.
  • Упражнения за решаване на проблеми - изучаване на стратегии за решаване на проблеми.
  • Самовербализация - Положителна самоинструкция от самия пациент („Мога да направя това“).
  • Повторно приписване - Промяна на отрицателно приписване, т.е. например преминаване от вътрешно приписване към външно приписване. Например, ако пациентът смята, че само лошото му поведение е причинило ситуация, това е вътрешна атрибуция. Ако пациентът успее да убеди, че лошото поведение на другите или външни фактори също са причинили ситуацията (външно приписване), може да доведе до облекчаване на симптомите.

Продължителността на когнитивно-поведенческата терапия варира в зависимост от индивидуалността на пациента. В повечето случаи терапията се провежда за един час, два пъти седмично в началото и по-късно веднъж седмично. Обикновено първоначално се одобряват 25 сесии, често пациентите се лекуват в психотерапевтична практика до една година или повече. В началото на сесията се формулира конкретна цел; освен това са включени както ретро-, така и перспективни компоненти на сесията. Често „домашна работа“ се възлага и отразява в следващата сесия. Следват варианти и форми на когнитивна поведенческа терапия:

  • Терапия за решаване на проблеми
  • Схематична терапия - базирана на теорията на научените основни схеми, които служат за задоволяване на основни психологически нужди и по този начин контролират поведението на хората.
  • Терапия за самоконтрол
  • Обучение на социални умения
  • Модификация на поведението
  • Поведенческа семейна терапия

Възможни усложнения

При когнитивно-поведенческата терапия обикновено не се очакват усложнения. Ако партньорството е предмет на терапията, последиците за партньорството могат да възникнат в резултат на когнитивна поведенческа терапия. Допълнителни бележки

  • Пациенти с паническо разстройство които са били успешно лекувани с когнитивно-поведенческа терапия (CBT), показват променена активност в мозък област, която обработва свързани с паника двойки думи на магнитно резонансно изображение. ЗАКЛЮЧЕНИЕ: KVT прекъсва асоциации, които са симптоматични за пациенти с паническо разстройство.
  • KVT изглежда намалява честотата на повторение на самонараняващо се поведение (свързано е със самоубийства).
  • При юноши с първи психотичен епизод KVT самостоятелно или в комбинация с антипсихотици изглежда облекчава юношеските симптоми:
    • Само антипсихотиците, общият резултат на PANSS (позитивна и отрицателна скала на синдрома) е намалял с 6.2 точки след шест месеца
    • Психотерапия с 13.1 и с комбинирана терапия с 13.9 точки.