Диалектическа поведенческа терапия | Терапия на граничния синдром

Диалектическа поведенческа терапия

Диалектически поведенческа терапия е форма на психотерапия разработен от психолози и често използван при пациенти с граничен синдром. По принцип това е когнитивна поведенческа терапия, но работи и с нея медитация упражнения, които да помогнат на пациента да придобие нов начин на мислене. По принцип може да се каже, че терапията има две изходни точки.

Първият е диалектическият подход, който включва разпознаване на противоположни гледни точки, приемането им и опит за намиране на среден път. Това може да означава, че пациентите трябва да възприемат, че в трудни ситуации не трябва без изключение да реагират с прекомерен гняв, но че приемат ситуацията като такава и се опитват да проведат разговор, основан на факти. Вторият подход, поведенческият подход, се отнася до такава промяна в поведението.

Тук например става въпрос за възнаграждаване на доброто поведение и по този начин неговото насърчаване. Диалектически-поведенческа терапия не се използва само за гранични пациенти, но и за пациенти с хранителни разстройства. Терапията може да се провежда на стационар или амбулаторно, в индивидуална терапия или в групова терапия.

Освен това има фармакотерапия, която работи с употребата на лекарства. Ето например, невролептици или се прилагат антидепресанти, за да улеснят пациентите да започнат предстоящата терапия. В противен случай използването на такива лекарства не се препоръчва за гранични пациенти.

По-важна е индивидуалната терапия. През това време пациентът трябва да се справи със своите проблеми и да се опита да ги реши. При индивидуалната терапия е важно пациентът и терапевтът да постигнат споразумение, при което пациентът да се ангажира да сътрудничи по най-добрия възможен начин и да не прекъсва терапията (за съжаление това често се случва при гранични пациенти) и терапевтът от своя страна се ангажира да направи всичко възможно, за да помогне на пациента.

След това пациентът трябва да води дневник за определено време, в който се записват негативни събития и мисли за самоубийство, както и положителни преживявания. В допълнение към индивидуалната терапия, винаги трябва да има спешна телефонна услуга, тъй като по време на терапията могат да възникнат ситуации, при които няма терапевт и пациентът се чувства съкрушен. В тези моменти трябва да има възможност да се свържете с терапевта или друго лице, което е запознато с граничната терапия.

След индивидуалната терапия се провежда групова терапия, която се състои от пет модула. Едно от тях е вътрешното внимание. Тук е важно пациентът да може да опише и осъзнае какво чувства.

Ако пациентът се чувства щастлив, той трябва да може да покаже това (например като се усмихне) и също така да може да съобщи това на заобикалящата го среда, ако се чувства тъжен, той също трябва да вербализира това чувство и т.н. Следващият модул е ​​така наречената устойчивост на стрес. Тук е важно пациентът да не реагира незабавно емоционално при стресови ситуации, а да остави ситуацията първо да му засегне и след това да мисли реално дали ситуацията може да се управлява добре.

Третият модул се занимава с боравенето с чувствата. Тук е важно пациентът да може да класифицира чувствата, които ще му се появят. Той трябва да може да прави разлика между щастливи, обнадеждаващи, гневни, тъжни и всички други чувства.

Това дава възможност на пациента да контролира всяка ситуация и всяка емоция. Четвъртият модул се занимава с изграждането на социална мрежа, т.е. с междуличностните умения. Тук пациентът трябва да научи как най-добре да се обърне към хората, как да се ангажира с тях, а също и как да претърпи неуспех или разочарование от време на време, но което може да бъде простено поради приятелство.

Тук е важно пациентът да научи, че той или тя също може да бъде на заден план, за да поддържа приятелство. Последният модул се занимава със самочувствието. Пациентът трябва да научи, че самият той е човек, когото другите и преди всичко той самият трябва да оценят. Че му е позволено да има положителни мисли за себе си и че може да направи нещо добро за себе си. Всички тези модули трябва да бъдат разработени и интернализирани в груповата терапия.