Граничен синдром

Емоционално нестабилно разстройство на личността, BPD, BPS, самонараняване, парасуицидност Английски: граничен

дефиниция

Граничното разстройство е т.нар Разстройство на личността от типа „емоционално нестабилен“. Тук личността се разбира като характеристика и поведение на човек, с който той или тя реагира и ще реагира на определени ситуации. Емоционалната нестабилност означава, че граничното разстройство води до затруднения в регулирането на настроението, така наречения „афект“. Малките стимули, независимо дали са ситуации отвън или собствените напрегнати мисли, често са достатъчни, за да предизвикат много високо ниво на възбуда (положителна или отрицателна). Нещо повече, след тази възбуда отнема много време, докато настроението се върне на нивото, на което е било преди събитието или мисълта.

Лечимо ли е?

При психични заболявания, както при много соматични (т.е. физически) заболявания като рак, терминът „ремисия“ се използва в техническия жаргон, а не „лечимост“. Определението за ремисия в случай на гранична линия Разстройство на личността се измерва с факта, че за толкова години не са се появили симптоми, типични за заболяването. В случай на гранична линия Разстройство на личността, проучванията междувременно предоставят множество индикации, че болестта често продължава няколко години след началото си, но след това ремитира при много пациенти, т.е. не се появяват симптоми.

Тази ремисия настъпва след много различни периоди на заболяването. Например едно проучване установява ремисия при малко под 50% от пациентите след 4 години, а друго две години по-късно 70% от пациентите вече са в ремисия. По-ново проучване показва ремисия при почти 90% от пациентите 10 години след поставяне на диагнозата.

Следователно в сравнение с много други психични заболявания, граничното разстройство на личността може да се счита за възможно лечение в най-широкия смисъл. Прави впечатление обаче, че много пациенти, които дълги години нямат симптоми на болестта, все още имат повече проблеми в определени области от ежедневието, отколкото психично здрави хора. Особено социалната интеграция (стабилни партньорства, приятелства, общ контакт с други хора) често е по-лоша при пациенти с гранично разстройство на личността, отколкото при други.

Проучванията обаче показват, че социалната интеграция се подобрява с изминаването на годините след ремисията (т.е. „изцеление“). Освен това пациентите, които са страдали от гранично разстройство на личността в юношеска и ранна възраст, имат много по-висока честота на така наречените афективни разстройства в хода на живота си. Те включват депресия или маниакално-депресивна болест. Тревожността и хранителните разстройства, както и злоупотребата с вещества също се срещат по-често при ремитираните гранични пациенти, отколкото при нормалната популация.

Наследствен ли е?

Дали граничната болест е наследствена, се обсъжда и изследва в продължение на много години. Засега обаче няма доказателства, че това е болест, която се наследява в истинския смисъл на думата. Изглежда обаче, че определени характеристики, като склонност към емоционална нестабилност, са по-склонни да се появят при деца на болни родители. Според текущото състояние на изследванията, огнище на болестта обаче се появява само когато се добавят други фактори, като определени условия на живот или поведенчески модели. Например, доказано е, че хората, страдащи от гранично разстройство, са имали опит над сексуалното насилие или насилие в миналото.