Медитация

дефиниция

Медитацията описва процес, при който умът трябва да се успокои и да се събере чрез прилагането на определени техники, включително дишане и поза. Тази духовна практика, практикувана в много култури и религии, има за цел да доведе до състояние на съзнание, в което концентрацията, дълбока отдих, атрешна баланс и вниманието се постигат. Ключови думи, които се опитват да опишат по-подробно устременото състояние, са „Тишина“, „празнота“, „единство на тялото и ума“, „да си тук и сега“ и „да бъдеш свободен от мисли“. Терминът „медитация” произлиза от латинското „meditatio”, което означава „да размишлявам, да размишлявам”.

Медицински показания за медитация

Произведено от практиката на медитация има така нареченото „Намаляване на стреса, основано на вниманието“ (MBSR). Това е програма, която се използва, например, в контекста на различни поведенчески и психодинамични психотерапия методи. Включва упражнения за съзнание на тялото, йога пози, седяща и ходеща медитация. Обучението по MBSR има за цел да покаже положителни ефекти при лечението на множество различни клинични картини: Например, може да има лечебен ефект върху хроничните болка, тревожност или паническа атака, нарушения на съня, депресия, главоболие и мигрена, кожни заболявания, стомах проблеми и синдром на изгаряне. Също така се казва, че помага на пациентите намаляване на стреса, безпокойство и депресия, като по този начин им дава възможност да се справят по-добре с болестта си.

Какво се случва по време на медитация?

Много различни техники за медитация могат да бъдат разграничени. Приблизително те могат да бъдат разделени на две групи: пасивната и активната медитация. Пасивната медитация е медитация в тихо седнало положение, докато активната медитация включва също движение и реч.

Познатите на Запад медитационни форми са Випасана и Зазен. Основното упражнение тук е да се концентрираме изцяло върху умствените, емоционалните и физическите явления в настоящето. Следователно фокусът е върху внимателния подход към тялото и ума.

В медитацията на Самата ежедневният поток от мисли трябва да бъде прекъснат чрез концентриране върху един обект. Този обект може да бъде вашият собствен дъх, но също и картина пред вашето вътрешно око (наречена чакра) или мантра, т.е. сричка (напр. „Ом“), която постоянно се повтаря в съзнанието ви.

С помощта на тази техника може да се постигне дълбоко успокояване на ума. Една форма на активна медитация е Йога. Йога включва различни упражнения за движение и поза, дишане техники, постене и други форми на аскетизъм.

Медитативните аспекти също играят важна роля в различни форми на бойни изкуства, танци и музика. Физиологичните промени по време на медитация се показват чрез забавен сърдечен ритъм, намаляване на кръв натиск, по-дълбоко дишане, мускул отдих и намаляване на активността на потните жлези. Дълбок отдих дори може да бъде представена в така наречената електроенцефалограма (ЕЕГ) чрез по-бавен, по-синхронизиран мозък дейност.

Твърди се, че хората, които редовно медитират, имат по-голяма плътност на нервните клетки в орбитофронталната кора и в областите на мозъчната кора, които са важни за когнитивните и емоционалните процеси и благосъстоянието. По-висока клетъчна плътност се открива и в морско конче и в островната кора, които са важни за възприятието на тялото, самовъзприемането, но и състраданието. Въпреки това, плътността на сивото вещество в амигдалата, важна област за обработка на стреса и тревожността, трябва да бъде по-ниска.

Въпросът дали медитацията забавя стареенето на мозък е обект на настоящите изследвания. Изследванията върху медитацията показват, че състраданието може да бъде обучено чрез медитация. Например, доказано е, че в мозъка на будистките монаси реакциите на стимули, които предизвикват състрадание (като звука на някой плачещ) са по-силни, отколкото при другите хора.