Диагностика на речево разстройство
Често родителите забелязват още в началото детство че нещо не е наред. Тук често става забележимо на възраст от шест до дванадесет месеца, че децата или замълчават, или имат проблеми с концентрацията. Моторните грешки или липсата на контакт с очите също могат да бъдат първите признаци на нарушение на езиковото развитие.
Действителната диагноза обаче е по-трудна, тъй като развитието на езика е много индивидуално. Нормално е детето да се научи да говори по-бързо от връстник. Диагнозата на езиково разстройство се опитва чрез определени тестове.
Те се правят по игрив начин. Например трябва да се описват снимки или да се изпълняват устни инструкции. Като правило педиатрите или ухото, нос и специалистите по гърлото могат лесно да диагностицират дали има нарушение на говорното развитие.
Придружаващи симптоми на речево разстройство
Придружаващите симптоми имат предимно психологически характер. Често тези симптоми дори се възприемат като по-стресиращи от самото речево разстройство. Придружаващите симптоми включват например намалено самочувствие.
Децата виждат себе си в сравнение с приятелите и връстниците си и осъзнават, че езикът им не е „нормален“. Това може да доведе до съмнение в себе си и обезценяване на собствената им личност. Освен това често се появява страх от говорене.
Избягват се и ситуации, при които може да се използва реч. Това се дължи на негативните преживявания на детето с говоренето. Ако детето е било подигравано или критикувано за речта си, типично е избягване и страшно поведение. Докато говорите, могат да се появят някои физически симптоми, свързани със стреса. Например често може да се появи физическо напрежение, повишено мигане, треперене или зачервяване.
Терапия на речеви нарушения при деца
Лечението на говорни нарушения при деца трябва да започне възможно най-рано. Ако стане очевидно в началото детство че детето има нарушение на говорното развитие, трябва да се потърси специалист. Този специалист може да определи проблемите при щателен преглед и след това да ги лекува целенасочено. Ако говорното разстройство се дължи на слухово разстройство, то често може да бъде изследвано и отстранено от ухо нос и лекар за гърло.
Необходимо е обаче да се провери за слухово разстройство, тъй като детето не може да го предаде само. Ако речевото разстройство има психологическа причина, това може да помогне да се измъкне детето от страх. Чрез създаването на успокояваща среда и говоренето многократно без отрицателна обратна връзка, се гарантира, че детето „научава“ тренирания страх.
Ако речевото разстройство има двигателни причини, мускулите могат да бъдат укрепени чрез специфични упражнения. Тук може да помогне логопед. Речникът и речевият поток също се насърчават от логопеда по игрив начин.
Малформациите в архитектурата на зъбите и челюстите може да се наложи да бъдат коригирани от зъболекар или орален хирург. Като цяло също е полезно да говорите бавно с детето и да говорите ясно. Разглеждането на книги с картинки и назоваването на обекти също насърчава езиковото развитие на детето.
Продължителността на говорни нарушения е трудно да се обобщи. Определено говорни нарушения са нормални през детство по време на фазата на езика обучение. Тези нарушения обикновено изчезват до шестата година.
Ако говорното разстройство продължи по-дълго и детето е подложено на лечение от логопед, говорното разстройство може да бъде коригирано. Периодът от време, през който това се случва, зависи много от вида на речевото разстройство и напредъка на детето. Речевото разстройство обаче понякога може да се лекува с години, докато формирането на речта е правилно.
Ако речевото разстройство има причина за слуха, говорното разстройство често може да бъде коригирано за кратък период от време с терапията на слуховия апарат. В обобщение може да се каже, че речевите разстройства при децата се лекуват лесно и често изчезват сами или чрез спокойна обстановка.
