Диагноза
Диагнозата на a контактна алергия включва различни общи тестове на алергична диагностика. Най-важният тест за диагностика на късен тип контактна алергия е епикутанният тест. В този тест са включени потенциални алергени вазелин в много силно разреждане и се прилага върху гърба на засегнатото лице.
Стандартната серия от тестове за такъв епикутанен тест включва 29 вещества, като вълнен восък, прополис или аромати, които често участват в развитието на контактна алергия. Кожната реакция се отчита след 48 и след 72 часа. Положителните реакции са зачервяване и мехури, както и папули (малки повдигнати области).
Въз основа на такава реакция може да се отчете дали дадено вещество е възможен стимул за контактна алергия. Контактните алергии са по-рядко алергични реакции от непосредствен тип. За да се определи такава алергия, специално кръв се вземат стойности, а именно общият IgE и лабораторията RAST.
Тези стойности обикновено са повишени при хора, които са склонни към алергични заболявания. Освен това се извършва тест за пластиране на атопия. Този тест е много подобен на епикутанния тест, с изключение на това, че тук се тестват така наречените аероалергени. Това са алергени, като полени и животни коса, които достигат до кожата по въздуха и причиняват алергична реакция там. Така нареченият тест за убождане също често се използва, при което алергените се прилагат върху ръка.
Свързани симптоми
Много важна мярка при лечението на контактна алергия е избягването на задействащия алерген, например никел. Контактните алергии обикновено не изчезват в продължение на цял живот, така че единственият последователен начин е да се избегне контакт с алергена. Ако се свържете екзема вече се е развил, използват се различни мерки в зависимост от симптомите.
Остро плачещите кожни участъци трябва да се третират с влажни компреси. В този случай не се препоръчват мазни мехлеми. Те могат да предизвикат допълнително дразнене.
Ако кожата е силно сърбяща или възпалена, локална кортизон могат да се прилагат препарати. Въпреки това, кортизон може да се прилага само върху малки участъци от кожата и за кратък период от време, тъй като води до изтъняване (атрофия) на кожата. Прави се разлика между препарати с високо съдържание на вода, като кремове и лосиони, и мехлеми, които са по-склонни да съдържат мазнини.
Кремовете и лосионите се прилагат главно при остри екзема тъй като овлажняват кожата. При хронична екзема, което се характеризира по-скоро със сухо, люспесто и напукана кожа, мазните мехлемни основи са особено подходящи за лечение на контактни алергии. Ако няма подобрение, мехлеми с имуномодулиращи средства като такролимус също може да се използва.
Тази активна съставка намалява активността на имунната система и по този начин води до излекуване на екземата. Хроничната контактна екзема понякога се лекува и с UV терапия. В случай на контактни алергии, човек трябва да се въздържа от използване на домакински средства.
Те могат да усилят дразненето на кожата или евентуално да насърчат появата на допълнителни контактни алергии. Затова е препоръчително да не третирате раздразнената кожа с домакински средства или мехлеми, а да се консултирате директно с дерматолог. Това е най-добрият начин за оценка на състояние на екземата и определяйте контактната алергия въз основа на нейния външен вид.
Домакинските средства или използването на мехлеми могат на практика да фалшифицират външния вид на кожата и по този начин да направят диагнозата по-трудна. За съжаление контактната алергия не може да бъде лекувана с хомеопатични лекарства. Когато се развият контактни алергии, в. Протичат сложни процеси имунната система които не могат да бъдат повлияни от хомеопатични лекарства.
Освен това няма други лекарства, които да излекуват контактна алергия. Алергията като такава остава. Само избягването на алергена предотвратява появата на екзема. Лекарства, които овлажняват алергична реакция, Като антихистамини, се използват особено в случай на алергии от непосредствен тип и предотвратяват симптомите. Те обаче също не водят до изчезване на алергията.
