Информация
В началото на шия училище, се дава информация за индивидуалните проблеми на участниците (полезно в интервю за един-на-човек предварително), основни познания за анатомичните основи, патологичната мускулна активност, стресорите, механизмите за хронифициране, работата, щадяща врата, препоръчителни спортове. Последователно участие: От участниците се изисква да участват непрекъснато и последователно в груповата програма, в противен случай шансовете за успех ще намалеят значително. Във всяка единица упражнения познатите упражнения се повтарят и увеличават, добавят се нови упражнения, предоставя се информация и подкрепа.
Чрез постоянно повтаряне последователностите на движенията се автоматизират, неблагоприятните модели на движение и напрежение се разтварят. Насоките, подкрепата и корекцията от инструктора по упражнения са полезни и необходими за период от поне 10 седмици, за да научите упражненията и да можете да ги прилагате правилно в ежедневието. Активно сътрудничество: Активното сътрудничество съгласно инструкциите на терапевта по време на груповата сесия и продължаването на програмата за упражнения поне 1-2 пъти седмично у дома в допълнение към груповото участие е предпоставка за успеха на лечението.
Движение и обучение въпреки и поради оплаквания
Непривичното активиране на напрегнати, съкратени или „слаби мускулни групи“ може да предизвика неприятни усещания за напрежение и мускулна болезненост. Дори може да доведе до увеличаване на болка в шия намлява глава област или до замайване. Участниците трябва да бъдат информирани за тези „нежелани реакции“ предварително, за да могат след това да се справят адекватно с повишените болка ситуация.
В противен случай съществува риск засегнатите да прекратят участието си в шия училище. Във всеки случай упражненията трябва да продължат, дори ако болка предстои интензификация. С помощта на физиотерапевта може да се промени изпълнението на упражненията, степента на движение или интензивността.
Трябва да се спазват граници, с цел да се удължат във времето. При определени обстоятелства дори временните болкоуспокояващи могат да позволят програмата да продължи. След като участниците се научат да оценяват ситуацията и да реагират адекватно, механизмите за самодействие се стимулират и самоувереността се засилва. Тъй като симптомите се подобряват и негативните реакции към стреса намаляват, мотивацията на засегнатите да продължат програмата се увеличава.
Всички статии от тази поредица:
