Множествена склероза (МС): Курс

Каква е продължителността на живота при множествена склероза?

Прогнозата на хората с множествена склероза се е подобрила през последните десетилетия: продължителността на живота често не се съкращава значително от болестта. Много засегнати хора живеят с болестта в продължение на десетилетия. Въпреки това, злокачествен (злокачествен), т.е. особено тежък, курс на множествена склероза понякога завършва фатално само след месеци. Но това е рядкост.

По-често хората с МС умират от усложнения като пневмония или уросепсис (отравяне на кръвта, произхождащо от пикочните пътища). Самоубийствата също са по-чести сред тях, отколкото сред нормалното население.

По принцип трябва да се помни, че има много фактори, които оказват влияние върху здравето и продължителността на живота – както при хората с множествена склероза, така и при здравите хора. Те включват например тежка консумация на тютюн и алкохол, ниско образователно ниво или социални и психологически тежести и стрес, например поради безработица или развод.

Следователно индивидуалният ход и прогнозата на заболяването зависят от много фактори и следователно варират значително от човек на човек. Следователно дори най-добрият експерт не е в състояние да направи точна прогноза за хода на множествената склероза и продължителността на живота на отделните страдащи.

Какво се случва по време на рецидив на МС?

  • продължи поне 24 часа
  • имат интервал от повече от 30 дни от началото на последния епизод и
  • не са предизвикани от повишена телесна температура (феномен на Uhthoff), инфекция или друга физическа или органична причина (в противен случай те се наричат ​​псевдорецидив).

Единични събития, продължаващи само няколко секунди или минути (например внезапен силен мускулен спазъм, тригеминална невралгия) не се считат за рецидив. Въпреки това, ако се появят няколко такива единични събития в продължение на повече от 24 часа, това може да се счита за рецидив.

Всеки рецидив на МС се предизвиква от едно или повече остри възпалителни огнища в централната нервна система (ЦНС), т.е. в главния и гръбначния мозък. В хода на това възпаление нервните обвивки (миелиновите обвивки) се разрушават, процес, който лекарите наричат ​​демиелинизация.

Засегнатите нервни влакна вече не могат да предават правилно нервните сигнали. В зависимост от това къде в ЦНС възниква възпалението, има неизвестни досега симптоми и/или вече известни оплаквания.

Времевите интервали между два последователни епизода, през които състоянието на засегнатия обикновено не се влошава, са с различна продължителност – но най-малко 30 дни. При определени обстоятелства обаче те могат дори да продължат с месеци или години.

Какъв е ходът на множествената склероза?

При множествената склероза (МС), свързаните с възпалението увреждания (лезии) възникват на няколко места в централната нервна система, причинявайки голямо разнообразие от неврологични симптоми. В зависимост от точното протичане лекарите разграничават следните форми на МС:

  • Пристъпно-ремитентна множествена склероза (RRMS): Симптомите на МС се появяват епизодично, т.е. при рецидиви. Междувременно активността на болестта спира до известна степен. Първият рецидив се нарича клинично изолиран синдром (CIS).
  • Първично прогресивна множествена склероза (PPMS): Болестта прогресира непрекъснато от самото начало без рецидиви.
  • Вторично прогресираща множествена склероза (SPMS): Заболяването започва с рецидиви и след това преминава към прогресиращ курс.

Пристъпно-ремитираща МС (RRMS)

RRMS: активен, неактивен или силно активен

Лекарите говорят за активен RRMS, когато има активност на заболяването. Това означава, че засегнатото лице в момента изпитва рецидив и/или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) показва нови или уголемяващи се лезии или лезии, абсорбиращи контрастно средство (= активни възпалителни огнища).

В противен случай пристъпно-ремитентната МС е просто неактивна, например в интервала между два рецидива.

Обратно, силно активен курс е налице, когато:

  • рецидивът е довел до тежък дефицит, който пречи на ежедневния живот след изчерпване на терапията за рецидив и/или
  • пациентът се възстановява зле от първите два рецидива, и/или
  • рецидивите се появяват много често (висока честота на рецидиви) и/или
  • засегнатото лице развива увреждане от най-малко 3.0 точки по разширената скала за статус на инвалидност (EDSS) през първата година и/или
  • през първата година от заболяването, така нареченият пирамидален тракт е засегнат от активността на заболяването (сноп нервни влакна, който пренася двигателни сигнали от мозъка към гръбначния мозък).

Разширената скала за инвалидност EDSS е скала за представяне, която може да се използва за посочване на степента на инвалидност на индивид с множествена склероза.

Клинично изолиран синдром (CIS)

Въпреки това, диагнозата „пристъпно-ремитентна множествена склероза“ все още не е потвърдена в случай на такова първо обостряне на заболяването, тъй като не всички диагностични критерии са изпълнени. По-конкретно, така наречената временна дисеминация, т.е. появата на възпалителни огнища в ЦНС по различно време, липсва при клинично изолиран синдром. Този критерий е изпълнен само ако:

  • има втори епизод на заболяване или
  • последващо сканиране с магнитен резонанс (ЯМР) разкрива нови огнища на възпаление в ЦНС или едновременно открива лезии, които абсорбират контрастна среда (активни огнища на възпаление) и такива, които не абсорбират (по-стари огнища), или
  • определени протеинови модели – така наречените олигоклонални ивици – могат да бъдат открити в проба от нервна течност (проба от CSF).

Само ако поне една от тези три точки е изпълнена, човек с предишен клинично изолиран синдром може действително да бъде диагностициран с множествена склероза – по-точно: пристъпно-ремитентна МС.

Има обаче и хора с HIS, при които това никога не е така – тоест, при които единственият епизод на неврологични симптоми остава и не се развива в множествена склероза.

Вторичната прогресивна MS (SPMS)

Въпреки това, дори при тази вторично прогресираща МС (или вторично хронично прогресираща МС), често има фази, в които прогресията на заболяването временно спира. Освен това понякога се появяват допълнителни рецидиви по време на прогресивния ход на заболяването.

Съответно, термините „активен“ и „прогресивен“ могат да се използват за по-точно характеризиране на типа прогресия на SPMS. Под „активност“ лекарите имат предвид появата на рецидиви и/или ЯМР активност (както при пристъпно-ремитентна МС по-горе). Прогресия“ означава независимо от рецидив и обективно измеримо увеличение на увреждането за определен период от време.

По този начин съществуват следните видове прогресия на вторично прогресираща МС:

  • Активен и прогресиращ: с рецидиви и/или ЯМР активност, както и независимо от рецидива нарастване на инвалидността
  • Активен и непрогресивен: с рецидиви и/или ЯМР активност, но без независимо от рецидива нарастване на инвалидността.
  • Неактивен и прогресиращ: без рецидиви и/или ЯМР активност, но с независимо от рецидива увеличение на инвалидността
  • Неактивни и непрогресивни: без рецидиви и/или ЯМР активност и без независимо от рецидива увеличение на инвалидността

Първична прогресивна MS (PPMS)

По този начин лекарите също така разграничават типовете курс на активен и прогресивен / активен и непрогресивен / неактивен и прогресивен / неактивен и непрогресивен в този курс на множествена склероза – т.е. същите типове курс като при вторично прогресираща МС (вижте по-горе ).

Доброкачествени и злокачествени МС

Във връзка с протичането на множествената склероза понякога се говори за „доброкачествена МС“, т.е. „доброкачествена“ МС. Този термин се използва непоследователно сред експертите. Според една дефиниция, доброкачествена МС е налице, когато всички неврологични системи са все още напълно функционални при засегнато лице 15 години след началото на заболяването. Дългосрочните проучвания обаче показват, че в повечето случаи все още има значителна прогресия на заболяването с трайни увреждания.

Противоположността на доброкачествената МС е злокачествената МС – множествена склероза, която прогресира много бързо (фулминантно) и води до тежка инвалидност или дори смърт за кратко време. Такъв е случаят например с остра злокачествена МС (тип Марбург). Тази рядка форма на множествена склероза се нарича още „Марбургски вариант на МС” или „Марбургска болест”.