Възпаление на носната лигавица

Въведение

A носната лигавица възпалението възниква в повечето случаи в контекста на настинка и се нарича още ринит или разговорно ринит. Това обикновено се използва за описване на възпаление на лигавицата, което може да бъде остро или хронично и се причинява от инфекция с патогени, алергични реакции или така наречените псевдоалергични механизми. Възпалението на носната лигавица обикновено се придружава от стесняване или запушване на горната част респираторен тракт. Често има назални секрети от едната или от двете страни, които могат да бъдат слузести (серозни) до кървави. Често срещан симптом на носната лигавица възпалението е кихане, бързо, рефлексивно и неволно изхвърляне на въздуха през нос задейства се от кихащия рефлекс, който премахва носните секрети, включително прах и други чужди тела от носа.

Анатомия на носната лигавица

Цялата носната кухина включително параназални синуси е оборудван с така наречената назална лигавицата. Тази лигавица образува специални реснички на повърхността (многоредови ресничести епителий), в които са разположени клетки, произвеждащи слуз (бокалови клетки), които осигуряват постоянно овлажняване на носната лигавица. Ресничките се движат ритмично в посока към назофарингеалното пространство, което причинява отделянето на прахови частици, чужди тела и патогени. Носната лигавицата може да се възпали от различни причини. След това в зависимост от тежестта му се прави разлика между остра назална лигавицата възпаление под формата на ринит и хронично синузит, така нареченият синузит.

Остро възпаление на носната лигавица

Остро възпаление на носната лигавица, известно като „настинка“, Се дължи най-вече на вируси и е безобидна инфекция. Има голямо разнообразие от вируси които могат да причинят такива възпаления на носната лигавица, се изчислява, че до 200 различни вида вируси могат да причинят „настинка“ на горната част респираторен тракт. Обикновено острият ринит е придружен от хрема нос и назална конгестия поради подуване на носната лигавица.

По правило възпалението на носните лигавици като част от настинка продължава около седмица. Понастоящем е невъзможно да се разработи ваксинация срещу остър ринит, тъй като има твърде много различни вируси които могат да причинят заболяването. Лечението на остри синузит има за цел да облекчи симптомите и дискомфорта.

Например, назални спрейове или капки и вдишвания на солена водна пара могат временно да изчистят дихателните пътища. Типичните симптоми на остро възпаление на носната лигавица са кихане, сърбеж, отделяне на дебел или тънък носен секрет (катар), изгаряне болка поради дразненето на носната лигавица и подуване на носната лигавица, което може да попречи на носа дишане. Причината за възпалението на носната ви лигавица може да бъде и чуждо тяло.

Активни съставки като трамазолин и ксилометазолин могат да се използват много ефективно срещу симптомите на възпаление на носната лигавица. Тези активни съставки водят до намаляване на подуването на лигавицата при въвеждането им в нос с помощта на спрей (напр. Nasic®) или под формата на капка, като по този начин се освобождават дихателните пътища за определен период от време. Активната съставка оксиметазолин има и втори механизъм на действие, който предотвратява проникването на определени вируси (риновируси) в носната лигавица.

По този начин активната съставка Оксиметазолин може да намали продължителността на острото възпаление на носната лигавица с около една трета от времето. Продължителността на терапията от седем дни обаче не трябва да се надвишава за нито една от гореспоменатите активни съставки в спрей за нос или назална капка, тъй като това може да доведе до изсушаване на носните лигавици и да се увеличи кръв поток към кръвта съдове в носа. Това може да доведе до развитието на така наречената медицинска настинка (привинизъм), при която носните лигавици свикват със студа и не се подуват до нормално ниво без активните съставки.

Този медицински ринит се причинява от факта, че активните съставки на определени рецептори (алфа-адренорецептори) причиняват стесняване на кръв съдове на носната лигавица и по този начин имат обеззаразяващ ефект. Ако активните съставки се използват за по-дълъг период от време (след десетдневно приложение), броят на тези рецептори в кръв съдове намалява. При тези рецептори, обаче, адреналинът на собственото вещество на организма регулира разширяването и свиването на съдовете.Поради намаляването на констриктивния ефект, съдоразширяващите влияния сега преобладават без стимулация от лекарството и носната лигавица набъбва.

Терапията на такъв привинизъм обикновено се състои в просто прекратяване на спрей за нос. Това кара хроничното подуване на носната лигавица да отшуми след известно време. В някои случаи основният проблем все още трябва да бъде лекуван, което беше причината, поради която спрей за нос се използва изобщо.

Например в случай на общо лошо назално дишане, хирургия на носната преграда може да се извърши за облекчаване на симптомите. По време на бременност и лактация, назални спрейове, съдържащи гореспоменатите активни съставки, се препоръчват само след медицински съвет, тъй като те също могат да действат системно в организма и не са ограничени до носната лигавица. За бебета и малки деца активните съставки в дозировки, съответстващи на възрастта им, например Nasic® спрей за нос за деца, обикновено се понасят добре, но тяхната употреба трябва да бъде обсъдена предварително с лекар.

Възпалението на носната лигавица може да бъде причинено от алергии и често е придружено от други респираторни заболявания като възпаление на параназални синуси (синузит) и астма. Началото на алергичния ринит обикновено е в началото детство. Прави се разлика между сезонния ринит (напр

сено треска), който се появява само в определени сезони, целогодишен алергичен ринит на носната лигавица (напр. алергия към домашен прах) и професионален алергичен ринит. Алергичният ринит има много различни причини. Тенденцията към получаване на алергия (алергична диатеза) се наследява.

Една теория казва, че нарастващият брой заболявания се дължи на повишаването на хигиената и агресивността на алергените, причинени от замърсители. Тази теория се подкрепя от факта, че децата от провинцията, които са имали много контакти с животни и цветя, страдат по-рядко от алергии, отколкото градските деца. Алергията възниква (по-опростено), когато собствената защитна система на организма разпознае чуждо вещество (алерген) като предполагаем враг при първия контакт и след това се опитва да се бори с него при всеки нов контакт.

Зачервяване, сърбеж, кихане и хрема са типичните симптоми, причинени от тази реакция. Диагнозата на алергично възпаление на носната лигавица може да бъде поставена чрез a тест за убождане. В този тест различни разтвори, съдържащи алергени, се капват върху кожата на засегнатото лице и кожата се надрасква с игла.

Ако има свръхчувствителност (сенсибилизация) към едно или повече вещества, това се показва чрез зачервяване на кожата с пъпки. При малки деца a кръвен тест може да се извърши и за идентифициране на алергена. Терапията на алергично възпаление на носната лигавица се състои в избягване на алергена (отпуск по майчинство), медикаментозна терапия (лечение на симптомите) и специфична имунотерапия за премахване на алергична реакция в дългосрочен план.

В случай на животно коса, елиминирането на алергена вече може да бъде постигнато чрез избягване на животните. В случай на домашен прах алергия към акари, специални капаци и често почистване и вентилация на спалнята често помагат. Алерна алергия на страдащите се препоръчва да преоблекат дрехите си и да ги перат коса след прекарване на времето на открито.

Специфична имунотерапия (хипосенсибилизация) трябва да започне възможно най-рано, за да се постигне трайна нечувствителност към алергичния спусък. Тази терапия обикновено се провежда в продължение на три години и обикновено се състои от ежемесечно инжектиране на алергена в задната част на горната част на ръката. Последователното прилагане през целия терапевтичен период води до значително подобрение на симптомите.

Лекарствата с активна съставка кромоглицинова киселина се прилагат локално в носа, където инхибират освобождаването на възпалителни медиатори като хистамин, които играят важна роля в алергична реакция. Ефектът обаче се забавя, така че тези лекарства трябва да се прилагат една седмица преди първия поленов полет. Друга група вещества са т.нар антихистамини.

Тези активни съставки (напр левокабастин, лоратадин, цетерицин) също така предотвратяват иницииращия симптома ефект на веществото-пратеник хистамин. Антихистамини може да се прилага локално с назални спрейове или системно като таблетки. По-старите поколения от този клас вещества са имали уморителен (седативен) ефект, поради което и модерни антихистамини са за предпочитане, особено за деца, шофьори, работници и др. Много ефективно лечение на алергично възпаление на носната лигавица може да се постигне с помощта на локално глюкокортикоиди (кортизоннапр. буденозид, флутиказон).

глюкокортикоиди потискат алергичните реакции в носа, особено на запек (обструкция), което почти не се влияе от антихистамини, например. Системно действащо кортизон може да бъде полезно в началото на лечението, но трябва да се дава само за кратко, за да се избегнат странични ефекти (напр диабет). Тези нежелани реакции не трябва да се страхуват при локално лечение с кортизон. Назалните спрейове с активни вещества, които имат симпатомиметичен ефект, ще облекчат запушването на носа, тъй като те имат деконгестиращ ефект, но това не намалява останалите симптоми. Те трябва да се използват само за кратко време.