Езофагеални варикози: хирургична терапия

Остър езофагеален варикозен кръвоизлив

Следните мерки могат да бъдат обмислени за спиране на остър езофагеален варициален кръвоизлив:

  • Лигиране с гумена лента (GBL) - Това се извършва ендоскопски и се счита за метод на избор. Свързва се със значително по-малко усложнения от варицеалната склеротерапия.
  • Варицеална склеротерапия (варикозна склеротерапия) - Това включва инжектиране на склерозант (втвърдяващ агент), като полидоканол, което води до склероза поради възпалителен стимул. Възможните усложнения включват перфорация (пронизителен), стриктури (високостепенно стесняване), плеврален излив (патологично (необичайно) натрупване на течност между извика parietalis (плевра на сандък) и pleura visceralis (плевра на белите дробове)), перикарден излив (натрупване на течност в перикард), трескаи бактериемия. Степента на усложнения е 10%.
  • Сондантна тампонада - при продължително (продължаващо) кървене за компресиране на вариците; балонна сонда: надуване на балон, който компресира кръв съдове. Сондата Sengstaken-Blakemore (за варици на терминалния хранопровод и сърдечния регион (преходна област от хранопровода към стомах)) или сондата Linton Nachlas (за варици на стомашния фон) се препоръчват за тази цел. Следва ендоскопско притежава.Забележка: Използването на сондата Sengstaken-Blakemore контролирането на кървенето е успешно в приблизително 90% от случаите. Използването на компресионна сонда е свързано със следните рискове и следователно трябва да се използва само в краткосрочен план (степен на усложнения 10-20% ):
    • езофагит (възпаление на хранопровода).
    • хранопровода некроза (смърт на хранопровода лигавицата).
    • Руптура на хранопровода (руптура на хранопровода)
    • Пневмония (пневмония) поради преминаването на стомашния сок в белите дробове.
  • Саморазширяващ се метал стент (с пластмасово покритие) - например, стент Ella; поставени в дисталния хранопровод (част от хранопровода, която лежи в коремната кухина) за 1-2 седмици; счита за резервна процедура

Вторична профилактика - рецидивираща профилактика

Рискът от рецидивиращо кървене (кървене отново след първото кървене) е висок. В рамките на първите 10 дни след първия кръвоизлив той е 35%, а в рамките на една година след първия кръвоизлив, честотата на рецидиви е 70%. Следователно вторичната профилактика е задължителна и е най-ефективна при комбинация притежава на лигиране с ластик и лекарствена терапия (неселективни бета-блокери).

В многоцентрово проучване 187 пациенти с чернодробна цироза на Child-Pugh A / -B и успешно остро езофагеално варикозно кървене са рандомизирани в две проучвани рамена:

  • Имплантиране на трансгугуларен портосистемен стент шънт (TIPS; като така наречените „ранни TIPS“) Номер (n) = 92.
  • Наркотик притежава с неселективен бета-блокер (NSBB; пропранолол) и / или нитрати; число (n) = 95.

РЕЗУЛТАТ: След среден интервал на проследяване от 2.5 години, след имплантиране на TIPS се наблюдава значително по-малко повтарящи се събития на кървене (7%) в сравнение с лекарствена терапия (26%, p = 0.002). Смъртността от всички причини обаче е непроменена и в двете групи с леко повишен процент на нежелани ефекти от лечението в групата TIPS. ЗАКЛЮЧЕНИЕ: По този начин лекарствената терапия остава терапия от първи избор!