Бебешки кефалхематом

Какво е кефалхетом?

Цефалхематомът или наричан още „хематом от глава", е натъртване което се случва във връзка с нараняване на бебето при раждането. Той причинява съдови наранявания на гърба на бебето глава в резултат на срязващите сили по време на процеса на раждане. Кефалхематомът се определя като такъв от факта, че се намира точно над череп кост и под свързания надкостницата, което му придава типична изпъкнала еластична консистенция. Това място също така предотвратява натъртването отвъд границите на черепната кост и определя цефалхематома

Причини

Кефалхематомът се причинява от срязващи сили между кости от череп, които обикновено се случват по време на раждане. В този контекст често се срещат така наречените „шевни диастази“, т.е. череп кости се плъзгат и се получават фрактури на черепа. И в двата случая, съдове между кости на черепа и между костите и надкостницата често се нараняват.

Полученото кървене се натрупва между самата кост и нейната надкостница и причинява подскачащ, еластичен натъртване който не се разпространява извън границите на засегнатата черепна кост. Такива хематоми често се причиняват от така наречената „доставка на форцепс“. Това е доставка, която трябва да се улесни с помощта на форцепс. В процеса на детето се упражнява неравномерен натиск глава, който популяризира главна хематом.

Диагноза

Диагнозата до голяма степен се определя от характеристиките на цефалхематома и начина, по който се представя. Те включват неговата изпъкнала еластична консистенция, което се дължи на факта, че кръв се събира между черепната кост и опънатата й надкостница. Това също води до неговия модел на разширяване, който не излиза извън границите на черепната кост.

Сонографията се използва и за диагностициране на цефалхематома. Той трябва да предоставя информация за точното местоположение на натъртване и къде се простира. The мозък и черепните кости също се оценяват, за да се изключат допълнителни наранявания. Ако обаче има съмнение за a фрактура на черепа са необходими допълнителни методи за образно изследване, като ЯМР, за да се визуализира по-добре възможната фрактура.