дефиниция
A мастна жлеза е специален тип жлеза, разположена в дермата, която отделя мастна секреция (себум) върху телесните повърхности чрез холокринен механизъм. Холокринният механизъм описва форма на жлези, които отделят секрета и умират в процеса. Мастни жлези се намират в различни концентрации по цялото тяло, с изключение на вътрешната страна на ръцете и краката. Повечето от мастните жлези присъстващи в тялото са тясно свързани с коса, но при преходи от кожа към лигавица (клепачи, устни, гениталии, анус, зърната, носните и ушните отвори) има така наречените безплатни мастните жлези без никаква връзка с коса корен. Около зърно, 10-15 особено големи свободни мастни жлези, които се наричат Glandulae areolares или Montgomery жлези, обикновено седят в кръгово подреждане.
Анатомия на мастната жлеза
Мастните жлези са единствените холокринни жлези в човешкото тяло и следователно имат характерна структура. Холокринната жлеза е жлеза, която напълно загива, когато секретът се освободи. Това се нарича апоптоза, форма на програмирана клетъчна смърт.
Крайните парчета на жлезите имат форма на круша или луковица и обикновено се срещат в групи, които споделят къс общ отделителен канал. За разлика от всички други форми на жлезата, тези крайни части са изцяло изпълнени с жлезисти клетки, себоцитите и нямат кухина. Това се дължи на факта, че самите клетки "се превръщат в секрет", като мигрират от най-външния ръб на крайната част към отделителния канал, като по този начин променят формата си и накрая умират.
В основата, т.е. от самата външна страна, има базални клетки, от които непрекъснато се създават нови жлезисти клетки чрез клетъчно делене. Съзряването на себоцитите се състои от две микроскопски добре видими промени: От една страна, клетката съхранява мазнини, което я кара да расте и да става по-лека. Освен това овалното клетъчно ядро, което отначало е доста грубо петнисто, първо се закръгля и след това се свива чрез компресия и накрая се разпада.
Другите клетъчни органели също загиват. Този процес е типичен за апоптотични (= контролирано умиращи) клетки и се нарича пикноза. Когато клетката достигне апикалния край (лат.
apex = връх), т.е. интерфейсът към отделителния канал, той се изхвърля от клетъчния възел и се разпада. Отделителният канал се състои от друга особено плоска клетъчна форма и в повечето мастни жлези се отваря след кратко време в космен фоликул с които споделя изход. Нови проучвания са установили, че някои клетки на жлезите на Монтгомъри са способни да отделят химичен одорант (така нареченият феромон).
Механизмът обаче се различава от секрецията на себум, тъй като съответните клетки не отмират напълно, а отделят аромата под формата на по-големи везикули. Самият себум е жълтеникава смес с нисък вискозитет и се състои главно от триглицериди (около 43%), т.е. от мастни киселини, свързани с глицерин, свободни мастни киселини (приблизително
15%), восъци (около 23%), сквалеи (около 15%) и холестерол (приблизително 4%), т.е. много мазниносъдържащи съединения. Освен това има и протеини, както и други клетъчни отломки и кожни люспи, които се носят заедно с кожата по време на секрецията.
Всички статии от тази поредица:
