Arachnoid mater (латински за паяжина кожа) се отнася до компонент на мозъчните обвивки, Човекът мозък има три мозъчните обвивки, от които паяжините са средните. Името идва от тънкия и бял колаген влакна, напомнящи на паяжини.
Какво представлява арахноидната материя?
Като компонент на мозъчните обвивки, арахноидната матер определено представлява част от лептоменинкс енцефали (гръцки за меки мозъчни обвивки). Краткото му име е арахноиден и в основата си са средните мозъчни обвивки, разположени между твърдата мозъчна обвивка (твърда мозъчна обвивка) и pia mater енцефалите (меките мозъчни обвивки). Тук твърдата мозъчна обвивка лежи отвън, докато арахноидът лежи непосредствено в съседство. Пиа матер се намира най-далеч навътре. Между арахноидната материя и pia mater се намира spatium subarachnoideum (субарахноидно пространство). Двете вътрешни менинги, арахноидната материя и пиа матер, също са групирани заедно като меки мозъчни обвивки или лептоменинкси.
Анатомия и структура
Анатомично, сфеноидната мембрана представлява фина, тънка, полупрозрачна мембрана без съдове. Съименникът белезникав колаген влакната са известни още като трабекули или трабекули. Структурата, напомняща на паяжина, стабилизира мозък намлява гръбначен мозък в рамките на течната възглавница. Арахноидната материя отново е вътрешно разделена на два компонента, които имат различни местоположения. Арахноидната материя енцефали е вариантът на арахноида, заобикалящ мозък. Известен е още като паякообразната материя на черепа. От друга страна, вариантът около гръбначен мозък се нарича arachnoidea mater spinalis според латинското наименование на гръбначния мозък (лат. spinalis: относно гръбначен мозък). Тук arachnoidea mater cranialis следва контура на мозъка, въпреки че не се простира в браздата (браздата) на мозъка. Субарахноидалното пространство, разположено под арахноидната материя, принадлежи към външното цереброспинално течно пространство и е изпълнено с цереброспинална течност (CSF). Отсреща арахноидната материя показва издатини в мозъчните синуси (венозни кръв тръбопроводи) на твърдата мозъчна обвивка. Това се прави от арахноидните въси (малки изходи), с подкрепата на които цереброспиналната течност се реабсорбира. Арахноидът покрива мозъка като относително гладък слой и, подобно на твърдата мозъчна обвивка, не се изтегля през мозъчните жлебове.
Функция и задачи
Арахноидът по същество е отговорен за две функции, които са необходими за функционирането на човешкия мозък. Централна задача на арахноидната материя се намира в кръв снабдяване на мозъка. Арахноидната материя участва в това чрез голям брой по-малки кръв съдове. Освен това има важната задача да обменя цереброспиналната течност (CSF) с кръвта. Чрез арахноидалните вили цереброспиналната течност се абсорбира и тази цереброспинална течност след това се предава на дрениращата кръв съдове. Фините издатини се простират през вътрешната област на твърдата мозъчна обвивка във синусовите вени. Реабсорбцията на CSF от субарахноидалното пространство се поддържа от хороидеи сплит (сплит на вени във вентрикула на мозъка) във вътрешното пространство на CSF. Чрез това непрекъснато се генерира нова цереброспинална течност. Това гарантира Тя и постоянно подновяване на CSF. Горният слой, съседен на твърдата мозъчна обвивка, образува кръвно-мозъчна бариера. Така наречените тесни връзки също са важни за мозъка. Те представляват особено плътно преплетени клетъчни връзки. Те създават бариера, която предотвратява преминаването на кръвните съставки в цереброспиналната течност. Тъй като някои кръвни съставки могат да имат токсичен ефект върху нервната тъкан, тази кръвно-ликьорна бариера е особено важна. Трябва да се отбележи, че много наркотици също не са в състояние да преминат тази бариера. Следователно, за да се покаже ефикасността в мозъка, молекулярното ремоделиране на наркотици изисква се.
Болести
Поради централните функции на арахноидната материя за човешкия мозък, увреждането на този менингеален компонент е особено критично. Едно заболяване, при което арахноидът често е опасно засегнат, се открива в менингит (менингит). Някои варианти на менингит олово до животозастрашаващи усложнения. Инфекции, водещи до менингит могат да бъдат бактериални или вирусни, при което особено бактериалните варианти могат бързо да станат опасни. Симптомите включват шия скованост, главоболие, виене на свят, треска епизоди, а също и неврологични аномалии или дефицити. Особено проблемен вариант е менингококовият менингит, във връзка с който се развива около една трета сепсис (отравяне на кръвта). В случай на наранявания в различните менинги обикновено се появява кървене. Поради това, черепно-мозъчна травма често причинява епидурален кръвоизлив (кървене в областта на твърдата мозъчна обвивка). Проблемни за мозъчните кръвоизливи са симптомите, които се появяват на свободни интервали, чрез които засегнатите хора често вярват, че са във фалшиво чувство за сигурност. След кратък период на безсъзнание пациентите често се чувстват по-добре субективно, преди да настъпи по-нататъшна загуба на съзнание. В резултат на това около една трета от засегнатите умират от последиците от кръвоизлива. В специфичния контекст на арахноидната материя, субарахноидалните кръвоизливи (кървене в пространството между арахноидната материя и pia mater или spatium subarachnoideum) са опасни. Причините за такъв кръвоизлив често са аневризми, т.е. разкъсвания на съдови изходи. В този случай това се отнася до съдове на арахноидната материя или пиа матер. Симптомите на такова разкъсване са тежки главоболие, повишаване на вътречерепното налягане със спад в кръвно налягане, както и нарушено съзнание и повръщане. Церебрален кръвоизлив в субарахноидалното пространство е оцеляло без последствия само от около една трета от засегнатите. Една трета от пациентите не достигат навреме до спешна помощ, докато втората трета умира или страда от тежка инвалидност в болницата.
