общ
Тази форма на анестезия включва въвеждането на анестетик (вещество, което води до вцепеняване на въпросната област) в областта между гръбначния стълб кости и гръбначен мозък. Тази зона е известна като спиртното пространство или гръбначен канал. Този вид анестезия се използва при извършване на голяма операция и при процедури, където локална анестезия е недостатъчно или невъзможно. Примери за това могат да бъдат: операции в областта на тазобедрената става, в областта на слабините, в долната част на корема (например цезарово сечение) и пациенти с бял дроб проблеми за заобикаляне на анестезия. Гръбначен анестезия не трябва да се извършва в случай на заболявания в гръбначен мозък, тежко неправилно разположение на гръбначния стълб, възпаление в гръбначния стълб или околната тъкан, алергии към упойката, пациенти, които не са сътрудничили или ако пациентът не е дал съгласието си за тази форма на операция.
Анатомия
- гръбначен мозък е заобиколен от гръбначния стълб. Самият гръбначен стълб се състои от 24 индивида кости. Един прешлен се състои от гръбначно тяло, спинозните израстъци и гръбначните дъги, които заедно с гръбначното тяло образуват кръгъл отвор, през който преминава гръбначният мозък.
Гръбначният мозък е заобиколен от няколко мозъчните обвивки. Първата кожа, която може да си представим като един вид обвиване около гръбначния мозък, е меката мозъчните обвивки, наричан още пиа матер. Това е последвано от кожата на паяка (= arachnoidea) и като най-външната кожа, която от своя страна лежи срещу вътрешността на дъгообразния, кръгъл отвор на костта на прешлените, мозъчните обвивки, наричана още дура матер.
Между меките мозъчни обвивки и кожата на паяка има кухина, пълна с течност, която се нарича цереброспинално течно пространство или субарахноидно пространство. Цереброспиналната течност циркулира в това пространство. Анестетикът се инжектира в тази област, за да изтръпне нерви и по този начин въздейства директно върху гръбначния мозък и прилежащите му гръбначни нерви. Предимството на този метод е ограниченото потискане на всякакви чувства в определена област, без да се налага да се натоварва целият организъм с обща упойка.
Всички статии от тази поредица:
