Алгинова киселина има много приложения в медицински приложения. От една страна, той се счита за сгъстител и като такъв може да преструктурира течните лекарства в гел. От друга страна, той се използва терапевтично за лошо храносмилане и киселини в стомахаи като подтискащ апетита.
Какво е алгинова киселина?
Алгинова киселина се използва терапевтично при лошо храносмилане и киселини в стомаханапример и като подтискащ апетита. Алгинова киселина могат да бъдат открити в природата, например в кафяви водорасли и различни бактерии. На тази основа може да се получи основното вещество. Той от своя страна е обогатен с D-мануронова киселина и L-гулуронова киселина в различно съотношение на смесване. Това влияе върху различни процеси на храносмилане, както и върху флората в стомашно-чревния тракт. Само в тази нова структура е възможно алгиновата киселина да има сгъстяващ ефект. Поради това той често се използва за желиране на течни препарати и в това отношение може да увеличи усвояемостта при пациентите. По същия начин, лекарството, свързано в гела, често се вкарва по-ефективно в организма, без да се уврежда при контакт с агресивните стомашни сокове. В допълнение, алгинова киселина се използва за лечение на оплаквания в хранопровода и храносмилателен тракт. Впоследствие се използва и за регулиране на апетита и по този начин придобива известно значение в a диета програма.
Фармакологично действие
Използването му при лечение на хронични киселини в стомаха успява поради високата си абсорбция капацитет от вода. Алгиновата киселина се въвежда в храносмилателен тракт под формата на таблетка и реагира в стомах с наличната там течност. В реакцията се образува плътна и - в зависимост от степента на свързване - вискозна пяна. Тази пяна се отлага върху вътрешните стени на стомах и се издига до определена височина в хранопровода. В него също той образува нежен слой за клетъчните стени. По този начин се предотвратява киселини. Стомашните сокове вече не могат да действат агресивно. Втори ефект се предизвиква и от свързващата способност на алгиновата киселина. Подуването на основното вещество симулира пълнене и ситост в стомах. По този начин засегнатият човек губи апетит и в резултат ще яде по-малко храна. Гладът намалява и атаките на хранене се появяват по-рядко. В това отношение алгиновата киселина може също да се използва успешно в хода на диета. Независимо от това, най-честата му употреба е при желирането на течни лекарства.
Медицинско приложение и употреба
Като желиращ агент, алгиновата киселина е полезна за транспортиране на терапевтични агенти в организма. Течните лекарства могат да бъдат обвързани с него. По същия начин обаче много чувствителните съставки могат да бъдат защитени от влиянието на агресивните стомашни сокове по гореспоменатия начин. Алгиновата киселина също се предписва от лекарите за регулиране на апетита. В този случай продуктът има двоен ефект, който също може успешно да се използва за борба с хроничната киселини. Предимството на алгиновата киселина се крие в ниския й метаболизъм. Основното вещество може да остане в организма в продължение на часове и въпреки това то не е атакувано или дори разградено от соковете и киселини. Последното свойство на висока устойчивост на разграждане - заедно с неговата свързваща способност - също се използва за покриване рани. По същия начин клетъчните стени могат да бъдат укрепени по този начин и тъканните структури в тялото да бъдат възстановени. В тази рамка използваният гел ще поддържа раната влажна чрез абсорбиране вода, но в същото време ще премахне бактерии, кръв намлява гной от него.
Рискове и странични ефекти
Алгиновата киселина има относително малко странични ефекти. Те могат да лежат предимно в алергична реакция. Така в няколко случая може да се отчете тенденция към уртикария. Още по-рядко, от друга страна, се осъществява защитна реакция на тялото. В такъв случай, повръщане не може да се изключи. В допълнение, шок състояния са наблюдавани в единични случаи непосредствено след поглъщане. Тези странични ефекти обаче са в много ниски граници на хиляда. По-често обаче се открива омекотяване на изпражненията. Този ефект обаче се проявява само за кратко и трябва да отшуми след около един до два дни. Поради свързващия капацитет в стомаха е възможно и повишено чувство за ситост. Това обаче са странични ефекти, а не странични ефекти в по-тесен смисъл.
