Акромиоклавикуларна ставна артроза (остеоартрит): Причини

Патогенеза (развитие на заболяването)

Възрастовото износване не е причината за остеоартрит, но в началото на ставната деструкция обикновено е остро увреждане на ставната хрущял поради травма или инфекция. Следните патомеханизми могат да се наблюдават при остеоартрит:

Първичният остеоартрит възниква в резултат на пряко или непряко претоварване на ставите. Директното претоварване възниква по време на тежка работа, спорт * или поради затлъстяване. Непряките претоварвания включват намаляване на хрущял регенерация поради стареене или метаболитни нарушения. * Спортът е само здравословен, стига обаче ставите не са повредени в процеса или няма предварително съществуващи условия. Вторичният остеоартрит може да възникне в резултат на:

  • Вродена / малформация
  • Неправилно разположение
  • Ендокринологични нарушения / заболявания
  • Метаболитни нарушения / заболявания
  • Възпалителни ставни заболявания
  • Хронична възпалителна и невъзпалителна артропатия (ставни заболявания).
  • Ревматично ставно заболяване
  • Посттравматичен (след травма на ставата / нараняване на ставата; дислокация - дислокация / дислокация).
  • Операции

Артроза и възпаление (възпаление).

Нискостепенното възпаление (възпаление) изглежда играе по-голяма роля при остеоартрит (английски остеоартрит), отколкото рентгенологични промени по отношение на остеоартрит (признаци на дегенерация). Това беше показано чрез определяне на hs-CRP серумни нива (CRP с висока чувствителност; параметър на възпаление), които бяха леко, но статистически значително увеличени в сравнение с контролната група.Клинично, около 50% от пациентите с остеоартрит показват признаци на синовиално възпаление. Признаците на синовит (възпаление на синовиалната мембрана) се откриват дори при незначителни симптоми и само ограничени структурни промени. Типична инфилтрация на имунни клетки с моноцити/ макрофаги и Т лимфоцити (CD4 Т клетки) могат да бъдат открити. Освен това цитокините (тумор некроза фактор алфа; IFN-γ /интерферон-гама), по време на този процес се появяват растежни фактори и невропептиди. Медиаторите, между другото, стимулират провъзпалителни („възпалителни“) цитокини. Акромиоклавикуларната става (акромиоклавикуларна става) е подложена на сериозни механични натоварвания, така че остеоартритът на тази става е симптом на стареене в повечето случаи. Discus articularis е ставният диск, който се намира между ключицата (ключица) и лопатка (плешка). Дегенеративни промени в този междуставни диск могат да се наблюдават още през 2-ро десетилетие от живота. При младите хора артрозата на акромиоклавикуларната става обикновено се появява след травма (нараняване). Нестабилността на апарата капсула-лигамент също благоприятства неговото развитие. Често има комбинация с артрози на голямо тяло ставите (полиартроза).

Етиология (причини)

Биографични причини

  • Генетична тежест от родители, баби и дядовци: напр. витамин D рецептор (VDR) ген полиморфизми.
    • Имаше значителни връзки между VDR апал полиморфизми и остеоартрит в азиатското население, но не и в общата популация
    • Съществува и статистически значима връзка между полиморфизмите на FokI и остеоартрозата; този резултат обаче е получен само от две проучвания
  • Възраст - свързана с възрастта дегенерация на хрущяла поради намалена метаболитна активност.
  • Професии - професии с дълготрайни тежки физически натоварвания (например строителни работници).

Поведенчески причини

  • Физическа дейност
    • Претоварване на ставите, например поради състезателни и високопроизводителни спортове в сектора на силовите спортове (например културисти) или дълготрайни тежки физически натоварвания на работното място
    • Липса на физическа активност - тъй като хрущялът получава своите микроелементи от синовиалната течност, това зависи от движението на ставата

Причини, свързани с болестта

  • Възпалителни ставни заболявания
  • Ревматични ставни заболявания
  • Посттравматичен (след травма на ставата / нараняване на ставата; дислокация - дислокация / дислокация; нараняване на сухожилията; след фрактура (счупена кост) на ключицата).