Въведение
Дефибрилаторът е устройство, използвано при остри и спешна медицина, който е предназначен да спре сърце посредством насочен токов удар. Противно на това, което често се предполага, дефибрилаторът води само до сърце стимулация по вторичен начин. Дефибрилаторът се използва, когато пациентът е в животозастрашаваща камерна фибрилация.
Камерното мъждене се определя като прекалено бързо и нередовно свиване (мъждене) на сърце мускул. Това мускулно движение не е достатъчно, за да снабди тялото с богато на кислород кръв. Камерното мъждене е животозастрашаващо състояние това трябва да се лекува възможно най-скоро.
Дефибрилаторът изпраща токов удар през върха на сърцето. За да направите това, две гребла се прилагат към върха на сърцето и покрива на сърцето и след това се задейства текущият скок. Електрическият импулс прекъсва фибрилацията и обездвижва сърцето.
Няколко секунди по-късно сърцето започва да бие отново в своя ритъм. Дефибрилаторът е кутия, оборудвана с високопроизводителна батерия, монитор и две гребла. Той е част от цялото спешно медицинско оборудване и може да бъде намерен особено в интензивното отделение.
Първите стационарни устройства за дефибрилация са разработени след Втората световна война за лечение на електрически аварии. През 1976 г. на пазара излизат първите ранни дефибрилатори. През 1977 г. първото устройство за дефибрилация вече беше прехвърлено на немедицинската спешна служба, тъй като по това време в Германия нямаше цялостна система за спешен лекар.
Тази иновативна мярка обаче беше блокирана по това време от политици и лекарски асоциации, тъй като ранната дефибрилация беше счетена за много критична от неспециалистите. Използването на напълно автоматични дефибрилатори (AED), които все още често се срещат в обществеността днес, все още е много малко, тъй като много немедицински лекари не смеят да дефибрилират от страх да не направят грешки. Многобройни кампании, като например борбата срещу сърдечната смърт и т.н., трябва и трябва да гарантират, че страхът от тази важна първа мярка е премахнат.
За какво ти трябва?
Дефибрилаторът се използва винаги, когато трептящото сърце трябва да бъде спряно, за да може неговият собствен ритъм да бъде възстановен. Това е много жизненоважен инструмент, особено при остри и спешна медицина. Използва се за животозастрашаващо камерно мъждене или камерно трептене, както и за тежко сърдечна аритмия. Дори по време на сърдечна операция на изправено сърце, дефибрилаторът, който се прилага директно върху сърдечния мускул, гарантира, че бързото трептене на сърцето (клинично еквивалентно на сърдечен арест) спира напълно, за да може да започне да бие отново със своя ритъм.
Можете ли да си купите дефибрилатор?
По принцип може да се закупи и всяко медицинско оборудване. За това не се изисква специално медицинско обучение. Друг е въпросът дали някой може да използва определено оборудване и като немедицинско лице.
Въпреки че класическият дефибрилатор може да бъде закупен и от немедицински персонал, използването му без обучение трябва да се избягва. Освен това трябва да се има предвид точната причина, поради която човек трябва да си купи дефибрилатор. Ако член на семейството има сериозно сърце състояние, закупуването на дефибрилатор е по-оправдано, отколкото ако няма повишен риск от тежка форма сърдечна аритмия or сърдечен арест.
Във всеки случай, ако го направите, трябва да помислите за закупуване на напълно автоматичен дефибрилатор, който се предлага и в обществени сгради. Това устройство, известно още като AED, е лесно за управление дори без медицинско обучение, тъй като компютърната програма води потребителя през стъпките, които трябва да се предприемат. Междувременно има модерни дефибрилатори от различни производители и на различни ценови нива.
Напълно автоматичните, така наречените AED, които сега се предлагат в големи обществени сгради, са на цена между 400 и 2000 евро. Стационарните дефибрилатори, предлагани в болниците, които също имат повече функции (напр. Монофазният и двуфазният токов изход могат да се контролират ръчно с тези устройства), са в пъти по-скъпи, но не са подходящи за ежедневни извънредни ситуации, особено за необучения лекар или медицински специалист. Има и дефибрилатори, които се имплантират и които доставят само електрически шок когато сърцето превиши определена пауза в своя ритъм, т.е. когато или пулсът е толкова нисък, че поддържането на циркулацията вече не е гарантирано, или когато сърдечните удари не успеят.
Имплантираният дефибрилатор съответства на a пейсмейкър с функция дефибрилатор. Прави се разлика между еднокамерен и двукамерен дефибрилатор. Имплантацията се извършва чрез прибл.
5 см разрез под ляво ключица, понякога и под дясната ключица. Лявата страна е предпочитана за евентуална дефибрилация заради по-доброто кръв разпределение. Електродите се придвижват към сърцето чрез повърхностни вена или през ключичната вена.
Това се прави под Рентгенов контрол. След като катетърът с електродите достигне сърцето, той се фиксира към върха на сърцето в дясната камера. Електродът се състои от две различни части.
Върхът служи като мониторен модул, т.е. тази част следи собствения си вентрикуларен ритъм и дава аларма веднага щом сърцето падне под определена, предварително зададена честота или когато един или дори няколко удара спрат и настъпят дълги паузи. Над този мониторен модул има бобини, които в този случай генерират силен ток и след това го пускат в върха на сърцето. Междувременно има не само дефибрилация „всичко или нищо“, но и многокамерни комбинации от пейсмейкър и дефибрилатори, т.е. с най-модерните дефибрилатори, дори предварително зададените ритми могат да се поддържат чрез подаване на светлинни импулси.
След операцията, тест шок трябва да се задейства, за да се види дали електродите са в правилното положение. За тази цел сърцето първо се настройва изкуствено в такава силна сърдечна дисритмия, която имплантираният дефибрилатор трябва да задейства. Ако не стане, пациентът се освобождава от аритмията с дефибрилатор, постоянно инсталиран в операционната. В този случай към сърцето трябва да бъдат прикрепени допълнителни електроди, за да се осигури редовен пулс. Това гарантира, че тежък сърдечна аритмия възникващи в ежедневието могат да бъдат успешно коригирани чрез дефибрилация.
