WPW синдром

дефиниция

Терминът WPW синдром означава разстройство, известно като синдром на Wolff-Parkinson-White. Това е заболяване от групата на сърдечните аритмии. Характеризира се с допълнителен път между атриума и вентрикула, който не е налице при здрави сърце. Това е вродено заболяване, но обикновено се проявява след 20-годишна възраст. Засегнати са около 0.1 до 0.3% от населението.

Тип А

Синдромът на WPW може да бъде разделен на тип A и тип B. Присвояването на типа зависи от зоната, в която се намира допълнителният (допълнителен) път. При тип А има допълнителен път между ляво предсърдие и лява камера. Разграничението между тип А и тип В обаче едва ли играе роля в синдрома на WPW в наши дни.

Тип B

Допълнителният път при синдром на WPW тип B се намира между дясно предсърдие и дясна камера. Проводимият път се нарича пакет на Кент и при синдромите тип А и тип В. Няма значителна клинична разлика между тип А и тип В. Те обаче се различават помежду си, например в представянето им на ЕКГ.

Причини за синдрома на WPW

Причината за синдрома на WPW е, както беше споменато накратко по-горе, допълнителен проводник в сърце, Най- сърце функционира посредством електрическо възбуждане, което се предава от една точка в друга. В крайна сметка тези електрически възбуждания предизвикват синхронизирано свиване на сърдечния мускул, т.е. сърдечния ритъм.

За да може възбуждането да премине от една точка в друга, има определени пътища на проводимост на възбуждането. Например, проводимостта на възбуждане от атриума към вентрикула е възможна от атриовентрикуларен възел (AV възел). В здраво сърце това е единственият път, по който електрическите импулси могат да преминават от атриума към вентрикула.

При синдрома на WPW има и друг такъв път между атриума и вентрикула в допълнение към AV възел. Нарича се пакет на Кент. При синдрома на WPW, електрическите импулси, проведени от атриума към вентрикула през AV възел може да пътува обратно до вентрикула чрез снопа на Кент и да задейства подновено - ранно - възбуждане. Това от своя страна води до ранно повторно възбуждане на вентрикула и по този начин до ускоряване на сърдечния ритъм (тахикардия). Съществуват и варианти, при които „нормалното“ възбуждане преминава през снопа на Кент от атриума към вентрикула и ретроградното възбуждане от вентрикула обратно към атриума през AV възела.