Въведение
Болести на темпорамандибуларната става не са необичайни. В Германия, нарушения на нормалната функция на темпорамандибуларната става са, освен появата на кариозни дефекти, една от най-честите аномалии в устна кухина. Според обширни проучвания над 10 милиона граждани страдат от темпоромандибуларна става артроза.
Броят на пациентите, страдащи от по-малко забележими нарушения на темпорамандибуларната става далеч надхвърля този брой. В повечето случаи дефицитите във функцията на темпоромандибуларната става се проявяват в много ранен стадий при засегнатия пациент чрез появата на напукване на темпоромандибуларната става, напрежение и болка в дъвкателните мускули, главоболие и болки в ушите или ограничения при отварянето на уста. Обикновено се приема, че подобни проблеми на темпоромандибуларната става са причинени най-вече от неправилно натоварване и механично износване на ставните повърхности, състоящи се от хрущял.
Има обаче и пациенти, които развиват подобни симптоми поради възпалителни или инфекциозни причини. С увеличаване на възрастта рискът от развитие на заболяване на челюстта с ясно забележимо (а понякога и чуто) щракане на темпорамандибуларната става се увеличава видимо. В допълнение, евентуално генетично предразположение или тежка физическа работа също изглежда да играе решаваща роля за развитието на темпоромандибуларни ставни заболявания.
Анатомия
Темпоромандибуларната става (лат. Articulation temporo- mandibularis) представлява подвижна връзка между костната горна челюст (лат. Maxilla) и Долна челюст кост (лат.
Mandibula), при която така наречената долночелюстна ямка (лат. Fossa mandibularis) влиза в пряк контакт с глава от горна челюст (Caput mandibulae). Докато горна челюст костта образува твърдата част на темпорамандибуларната става, Долна челюст, което е от съществено значение за отваряне на уста, се движи свободно и се затяга във фугата.
Тази костна връзка се поддържа от множество мускули (дъвчащи мускули) и връзки. За да попречи на двете костни структури на темпорамандибуларната става да се трият една в друга, глава на горната челюст и долночелюстната ямка са разделени от подвижна част на хрущял (ставен диск). The хрущял дискът разделя темпоромандибуларната става на две функционално независими части, горното и долното ставно пространство.
Плъзгащите се движения се извършват главно в областта на горната част на ставата (горната става на ставата). Ротационните движения, от друга страна, се извършват главно в долното ставно пространство. За дъвчене или говорене обаче в никакъв случай не е достатъчно да се изпълни едно от тези две движения поотделно. В тези процеси двата диапазона на движение трябва да бъдат умело комбинирани помежду си. От този факт може да се заключи, че комбинираните движения (така наречените движения с плъзгане) също могат да се извършват в темпорамандибуларната става.
