Цитотоксични Т клетки
Цитотоксичните Т клетки са подгрупа от Т лимфоцити и по този начин принадлежат към придобитите имунната система. Тяхната задача е да идентифицират заразените клетки в организма и да ги убият по възможно най-бързия начин. Подобно на останалите Т-лимфоцити, те се образуват в костен мозък, след това мигрирайте в тимуса, където те най-накрая се сортират отново и след това се развиват в зрели Т-лимфоцити. Цитотоксичният Т лимфоцити най-накрая се освобождават в кръвния поток, където най-накрая взаимодействат с различни ендогенни клетки и по този начин проверяват своите състояние. Ако участва заразена или дефектна клетка, цитоксичните Т-лимфоцити са в състояние да се прикачат към MHC молекулите на заразените клетки чрез техните повърхностни Т-клетъчни рецептори и да ги убият чрез освобождаване на перфорин (протеин) и гранзим (протеазен ензим).
Анти-човешки имуноглобулини на Т-лимфоцитите
Античовешките имуноглобулини с Т-лимфоцити се произвеждат лабораторно антитела които се използват като превантивна мярка срещу евентуално отхвърляне на трансплантация или само след отхвърляне на вече трансплантиран орган или трансплантирани стволови клетки. Причината за приложението на анти-човешки имуноглобулини на Т-лимфоцитите е тази трансплантация на стволови клетки от време на време води до усложнения. Опасността е, че трансплантацията вече не може да изпълнява действителните си задачи в чуждото тяло и може да атакува тялото на реципиента.
Т-лимфоцитите играят роля в това отношение, тъй като те също се въвеждат в тялото на реципиента чрез трансплантацията. Имплантираните Т-лимфоцити вече имат два ефекта. От една страна, те изпълняват обичайната си задача, като атакуват наличните заразени клетки.
От друга страна, те могат да предизвикат така наречената „реакция на присадка срещу гостоприемник“, тъй като организмът реципиент може да ги счита за чужди и да инициира имунна реакция срещу тях. Лекарство за предотвратяване или лечение на тези реакции е изследвано и открито в анти-човешкия Т-лимфоцитен имуноглобулин. Това лекарство е получено от зайци.
Активиране на Т лимфоцити
Активирането на Т-лимфоцитите става чрез взаимодействие между Т-клетъчните рецептори, разположени върху лимфоцитите, и съответстващите антигени на чуждите или мутирали клетки. Въпреки това, Т-клетъчните рецептори могат да разпознаят антигените само ако са представени от така наречените антиген-представящи клетки, но за стабилна връзка са необходими други фактори. Те включват гликопротеини (CD4 и CD8) на повърхността на Т лимфоцити намлява протеини (MHC1 и MHC2) на повърхността на антиген-представящата клетка.
Трябва да се отбележи, че Т-хелперните клетки имат само CD4 рецептори, които от своя страна могат да се свързват само с молекули MHC2. Съответно, CD8 рецепторите могат да се свързват само с молекули MHC1. CD8-рецепторите се намират главно в цитотоксичните клетки, но могат да бъдат открити и в Т-убийствените клетки или регулаторните Т-лимфоцити.
За активиране се изисква допълнително антиген-независима костимулация. Инициира се от повърхността протеини и започва от същата антиген-представяща клетка. След като Т-лимфоцитите най-накрая се активират, може да възникне клетъчен отговор.
Това се състои от отделянето на различни пратеници, интерлевкини, които впоследствие се активират от макрофаги, Т-клетки-убийци или цитотоксични клетки. След това те са в състояние да елиминират чуждите клетки чрез различни клетъчни механизми. В допълнение, интерлевкините могат да стимулират производството на антитела, така че да може да се постигне повишен отговор на патогените.
Всички статии от тази поредица:
