дефиниция
Терминът хипервентилация означава нефизиологичен феномен на ускорено и задълбочено дишане (хипер = твърде много, вентилация = аерация на белите дробове).
Физиологична регулация
Обикновено нашето дихателно шофиране се регулира от неврогенни и химични стимули. Особено химическият стимул е от решаващо значение по отношение на хипервентилацията. За да се разбере хипервентилацията, е важно да се разбере физиологичното химично дихателно шофиране.
Трите основни фактора, влияещи върху хипервентилацията, са повишено парциално налягане на въглеродния диоксид (pCO2), увеличаване на протоните (H +) и намалено парциално налягане на кислорода (pO2). Най-силният респираторен стимул се определя от намаляване на pCO2 и се нарича още хиперкапнична дихателна стимулация. Стойността се измерва с централни хеморецептори в централната нервната система.
Ако стойността се повиши, регулаторните механизми на тялото се намесват и стимулират дишане за издишване на излишния CO2. Освен това, хипервентилация с увеличена дълбочина на дишането се случва, когато се увеличи броят на Н +. Честотата на дишане обаче остава непроменена или се увеличава, ако е необходимо.
- кръв става „киселинен” поради увеличаването на Н + броя и стойността на рН пада под оптималната си стойност от 7.4. Повишеното издишване на С02 е придружено от намаляване на протонното число, така че стойността на рН отново се повишава. Последният регулаторен механизъм е този чрез периферни хеморецептори, които измерват рО2 в кръв of аортата и glomus caroticum. The състояние на намален артериален pO2 се нарича хипоксия (хипо = твърде малко, oxys = означава кислород) и стимулира дихателното шофиране.
Психогенна хипервентилация
Хипервентилацията, както е дефинирана по-горе, описва състоянието на ускорено и задълбочено дишане извън нормалните нужди. Психогенно задействаният вариант е напълно откъснат от регулаторните механизми на тялото. Чрез засиленото дишане се издишва много CO2 и следователно рефлекторно индуцирано намаляване на дишането всъщност трябва да настъпи.
Този регулаторен цикъл обаче не влиза в сила при психогенна хипервентилация, така че засегнатите продължават да влизат в състояние на задълбочено и ускорено дишане с чувство на задух. Последицата от психогенната хипервентилация е намаляване на артериалния и алвеоларния pCO2. Това води до дихателна алкалоза, т.е. зависим от дъха алкално състояние на кръв под формата на повишаване на рН, тъй като CO2 вече не може да понижи рН чрез издишване.
Следователно може да се каже, че хипервентилацията, предизвикана от психогени, е неадекватна реакция, отделена от нормалните патофизиологични механизми на тялото. Задействанията на психогенната хипервентилация са многообразни и индивидуални. Ускореното дишане често се свързва с психологически стресови ситуации.
Безпокойство, депресия, агресия, болка и стресът също може да бъде причина за психогенна хипервентилация. Често засегнатите лица не са наясно, че тяхната емоционална ситуация е на път да провокира хипервентилация. Следователно това често се случва несъзнателно. Според настоящите проучвания жените са по-засегнати от мъжете. Освен това рискът от психогенна хипервентилация се увеличава през второто до третото десетилетие от живота.
