Функционалност | Диализа

Функционалност

Като цяло, извънтелесни диализа протичаща извън тялото може да се различи от интракорпоралната диализа, протичаща вътре в тялото. Повечето случаи включват екстракорпорално лечение. Тук пациентът е свързан с външния диализа машина, която след това изпълнява кръв измиване.

Има няколко технически принципа за измиване на кръв. Общо за всички методи е достъпът до пациента кръв първо трябва да се създаде. Това се прави чрез катетър (вид тънка тръба) (остър) или диализа шунтове (хронични).

Катетърът, често използван при остра диализа, е катетърът Shaldon, който осигурява достъп до големи периферни вени в шия или слабините, позволявайки на кръвта да тече към и от диализната машина. Ако пациентът зависи от диализа за по-дълъг период от време или за постоянно, препоръчва се постоянен достъп под формата на артерио-венозен шънт. Обикновено се намира на ръка, една от двете артерии на предмишницата е свързана директно със съседните вена при малка хирургична процедура, така че артериалната кръв да тече по тази вена (т.нар. Cimino фистула).

Този тип шънт може да бъде разпознат по факта, че вена в засегнатата област е силно разширена и по този начин лесна за пункция. Можете също така да почувствате кръвния поток в шунта с гола ръка и понякога можете да чуете мърморене. След това на този шунт се поставят два достъпа: единият води кръв към диализната машина, а другият събира почистената кръв и я подава обратно в тялото.

След това стъпките за почистване на кръвта се извършват в свързаната диализна машина.В допълнение, съвременната диализна машина има няколко филтъра, които предотвратяват образуването на газови мехурчета в кръвта, например, което може да доведе до усложнения. Също така е възможно да се прилагат лекарства по време на диализа чрез допълнителни точки за добавяне. The сърце на устройството, което обикновено е с размерите на малко сандък на чекмеджетата, винаги е полупропусклива мембрана.

Това означава, че е вградена мембрана, която има много микроскопични пори и следователно е полупропусклива: вода, йони и по-малки частици като нежеланите замърсители могат да преминат през мембраната. Порите са твърде малки за по-големи частици, разтворени в кръвта и те остават в кръвта. Те включват преди всичко кръвните клетки (червени, бели кръвни телца намлява тромбоцити) или дори жизненоважни протеини които не са филтрирани.

В самата мембрана има два механизма, които се използват за пречистване на кръвта и по този начин се определят възможните варианти на диализа: хемодиализа и хемофилтрация (гръцки: haima = кръв). Основата на хемодиализата е принципът на осмозата. Той описва поведението на частици, разтворени във вода, в случая кръв, за да се разпределят равномерно по полупропусклива мембрана покрай разликите в концентрациите от двете страни на мембраната.

За да се използва този ефект на практика, е необходимо специфично решение за успешна диализа, диализатът, който се намира от едната страна на мембраната. От другата страна кръвта на пациента се оттича. Съставът на диализата е прецизно съобразен с нуждите на пациента, като по този начин позволява лесно контролиран обмен на вещества между кръвта и диализата по протежение на мембраната.

Един пример: Ако има твърде много калий в кръвта на пациента се избира диализат с ниска концентрация на калий, така че по време на диализа излишните калиеви йони да мигрират през мембраната извън кръвта, докато се достигне желаното ниво. По този начин е възможно да се регулират всички вещества, които могат да преминат през мембраната нагоре или надолу. Излишната вода, която води до отоци, също може да бъде отстранена от тялото по този начин.

За разлика от това, хемофилтрацията е основно същата структура в устройството, но тук разликата в концентрацията не е отговорна за масовия трансфер. Вместо това помпата създава леко отрицателно налягане върху полупропускливата мембрана, така че водата и разтворените вещества да се отстраняват непрекъснато. И двата метода предлагат възможност за оптимизиране на резултата от диализата чрез добавяне на желани вещества или течност от диализната машина към кръвта.

Комбинацията от двата принципа също се използва на практика и е известна като хемодиафилтрация. Досега е описан типичният, много по-често използван принцип на екстракорпоралната диализа. При доста рядкото приложение на интракорпорална диализа, под коремната стена се имплантира епруветка и се изплаква с разтвори. В този случай обаче тялото е собствено перитоний, който лежи срещу вътрешната страна на коремната стена, служи като мембрана. Това се нарича перитонеална диализа.