Периметрията на удвояване на честотата (FDP) (синоними: технология за удвояване на честотата, FDT) е съвременна диагностична процедура в офталмологията, която се използва главно в глаукома диагноза (ранно откриване на глаукома / повишено вътреочно налягане).
Показания (области на приложение)
- Ранно откриване или проследяване на глаукома.
Процедурата
FDP се използва за систематично измерване на зрителното поле и по този начин откриване на скотоми (откази в зрителното поле). Зрителното поле съответства на пространството на външния свят, което се изобразява и възприема на ретината (ретината), когато окото не се движи.
В класическа периметрия (измерване на зрителното поле), офталмолог използва оптичен стимул (напр. светло петно), който бавно се премества в зрителното поле на пациента (динамична периметрия) или чиято интензивност променя (статична периметрия). Пациентът посочва кога може да възприеме светлинното петно. Периметрията на удвояване на честотата се различава по начина на представяне на оптичния стимул. Това е модел на ресни с ниска пространствена разделителна способност, който се редува между черно и бяло при висока честота. Високата скорост на промяната води до илюзията, че моделът е удвоил честотата си. Този конкретен стимул е особено чувствителен при възбуждане на ганглий клетки (сензорни клетки, чиито процеси образуват оптичен нерв), които са много податливи на глаукоматозно увреждане (увреждане, причинено от повишено вътреочно налягане). Неизследваното око е покрито, докато процедурата протича при постоянни условия (постоянна яркост, компенсация за рефракционни грешки и постоянни ученик ширина при повторно изследване). FDP предоставя общ резултат за по-малко от 45 секунди и пълен преглед на резултатите за по-малко от 4 минути на око.
Периметрията на удвояване на честотата е ефективна диагностична процедура, която открива минутна оптика увреждане на нервите преди то да бъде осъзнато съзнателно.
