Симптоми
Пациентите, които са в персистиращо вегетативно състояние, изглеждат будни на пръв поглед, но не са в състояние да общуват със заобикалящата ги среда. За тях е невъзможно да извършват ежедневни дейности, да се хранят или пият самостоятелно. Типични симптоми са автоматизираните движения, червата и мехур инконтиненция, спазми в ръцете и краката и запазени рефлекс.
След няколко седмици, разстройство на вегетативната нервната система често става очевидно, което може да се прояви като внезапно високо кръвно налягане, силно изпотяване, сърцебиене и понякога мускулни потрепвания. Това състояние обикновено се стабилизира отново скоро. В началото на кома бдение, пациентът обикновено зависи от изкуственото дишане.
След няколко седмици в интензивното отделение, изкуственото дишане обикновено може да бъде спряно, когато пациентът диша отново сам. Това е израз на възстановяването на мозък стъбло. За да се постави диагноза apallic кома, интензивното наблюдение на пациента за по-дълъг период от време (седмици до месеци) е от решаващо значение.
Чрез определяне на типичните клинични симптоми, подозрението за apallic кома вече може да се изключи. Важно е обаче да се прави разлика между тези пациенти и подобни състояния на съзнание, като напр заключен синдром или кома, тъй като тези пациенти се нуждаят от различно терапевтично лечение. Образната диагностика (особено магнитно-резонансна томография / ЯМР) също е важна.
В ЕЕГ, мозък вълнови криви могат да бъдат изведени и проверени дали пациентът възприема дразнители от околната среда. Извиканите потенциали (акустични и соматични извикани потенциали) работят по подобен начин, по който мозъкАнализира се реакцията на човек към различни представени стимули. За съжаление, не винаги е лесно да се разграничат различните форми на безсъзнание и многобройните диференциални диагнози от действителната будна кома. Ето защо фалшивите диагнози не са твърде редки.
Терапия
Терапията на пациенти с кома се провежда на няколко етапа в зависимост от тока състояние на пациента.В ранната фаза, когато пациентът все още не е в състояние да диша или преглъща сам, той се проветрява изкуствено и се подава през коремната стена чрез стомах тръба. Урината също се източва изкуствено. По този начин се поддържат функциите на тялото.
Физиотерапевтичните упражнения, които започват рано, са предназначени да предотвратят спазмите и скъсяването на мускулите. Освен това е важно пациентът да е достатъчно мобилизиран, за да не страда пневмония при изкуствено дишане. Физиотерапевтична работа се извършва и върху преглъщането.
След като пациентът се стабилизира и неговия състояние се е подобрил, следващият терапевтичен етап може да бъде продължен. Тук се спазва принципът на базалната стимулация. На пациента се предлагат стимули с различно качество, за да се подобри неговото възприятие, умствени и двигателни функции.
Примери за такива терапевтични предложения са музикална терапия, масажи с различни масла или материали, работа с различни цветни светлини, както и поглаждане на животни. Тази фаза на терапия е от решаващо значение, тъй като по време на тази фаза е най-вероятно да се види напредъкът на пациента, като по този начин се поставят важни основи за неговото бъдеще. Ако състоянието му се подобри значително, той може да бъде насочен по-нататък към независимост чрез по-нататъшни рехабилитационни мерки. Ако няма подобрение, грижите и реакцията продължават чрез различни концепции за стимулиране.
