Серотонинът
Серотонинът, наричан още ентерамин, е така нареченият биогенен амин, който е едновременно хормон и а невротрансмитер. Като такъв той играе важна роля в централната нервната система както и в нервната система на червата и в нейната функция като хормон в сърдечносъдова система. Името му произлиза от думите серум и тонус (напрежение). От това може да се изведе един от неговите ефекти, а именно, че като част от кръв серум има ефект върху напрежението на кръвта съдове и по този начин нататък кръвно налягане.
Като пратеник вещество в нервната система, той е известен предимно като подобрител на настроението. Това се дължи главно на влиянието му върху апетита, половото влечение и нашето психологическо благосъстояние. Недостатък на това невротрансмитер по този начин причинява депресия, наред с други неща.
Той също така участва в почти всички други мозък функции, като болка възприятие, нашият ритъм на сън и събуждане и регулиране на температурата. Той упражнява както инхибиторни, така и възбуждащи функции в комуникацията между невроните. Серотонергичните пътища на нервната система, кръстени на негово име, се разпространяват в целия мозък и взаимосвързани с други невротрансмитери в сложна система.
Ацетилхолин
Нашата нервна система може грубо да бъде разделена на три различни секции - централната нервна система, която включва нашата мозък намлява гръбначен мозък, вегетативната нервна система, която влияе върху функциите на органите като сърдечния ритъм, дишане и храносмилането ни, и периферната нервна система, което ни позволява да изпълняваме мускулна работа и да усещаме допир, наред с други неща. Ацетилхолин е най-важният предавател в периферната нервна система и е отговорен, например, за предаване на сигнали от нервните връзки на гръбначен мозък към мускулите. В автономната нервна система тя е най-важна невротрансмитер освен норепинефрин.
Неговото значение в централната нервна система става особено очевидно, когато тя присъства в твърде ниски концентрации. Такъв е случаят с болестта на Алцхаймер например. При болестта на Алцхаймер многобройни неврони в главен мозък умират, но това е главно ацетилхолин-производство на засегнати нервни клетки.
Полученият дефицит може да бъде лекуван с лекарства, поне отчасти, чрез прилагане на така наречените инхибитори на ацетилхолинестеразата. Тъй като ензимът ацетилхолинестераза е отговорен за разграждането на ацетилхолин, по-висока концентрация на пратеника в синаптична цепка може да се постигне и симптомите на деменция облекчен. Това обаче е само един пример за значението на ацетилхолина в медицината. Различни лекарства, които пречат на ацетилхолиновата система, се използват в офталмологията, но също така и в други медицински области.
