Проксимална радиолунна става
В проксималната радиоулнарна става (Articulatio radioulnaris proximalis), ръбът на радиалната глава (Circumferentia articularis radii) и съответния изрез от вътрешната страна на лакътната кост (Incisura radialis ulnae) се съединяват по съчленен начин. Те образуват колесна връзка, която позволява въртене около надлъжната ос на кости. По този начин тази става играе основна роля в завъртащите се и ротационни движения на ръката.
Ставна капсула и каишка
Общата голяма ставна капсула затваря и трите частични ставите и по този начин функционално ги комбинира в лакътната става, Най- ставна капсула е приложен към трите кости участва, т.е. горната част на ръката, радиус и лакътна кост. В областта между пръстеновидния лигамент (обяснение, което следва) и шия на радиалната глава- ставна капсула образува издутина, т. нар. recessus sacciformis.
Този излишък от капсулна тъкан служи като резервна гънка и се използва, когато ръка се завърта изцяло в една посока. Хумерулналната и хумерорадиалната ставите имат здрави връзки (съпътстващи връзки), които лежат странично срещу ставната капсула. Тези връзки (ligamentum collaterale ulnare и ligamentum collaterale radiale) се движат по силни, ветриловидни пътеки, така че да поддържат ставата странично във всяко положение: Пръстеновият лигамент (Ligamentum anulare radii) произхожда от лакътната кост, движи се около глава на радиуса и след това се връща в лакътната кост.
По този начин той осигурява проксималната радиоулнарна става.
- Лига. collaterale ulnare се простира от костното изпъкване над централната раменна кост (Epicondylus medialis humeri) до съвместното закрепване на горната част на рамото в лакътната кост (Incisura trochlearis)
- Лига. collaterale radiale произхожда от костната издатина над страничната раменна кост (Epicondylus lateralis humeri) и след това се премества в пръстеновидната лента.
Торбички от бурса
Торбички от бурса са пълни с течност, подобни на капсули, разграничени кухини, които лежат извън ставното пространство и омекотяват силно механично напрежение. Бурсите са или вродени, или придобити (реактивни бурси). В зависимост от механичното напрежение всеки човек развива бурси с различни размери на различни места.
Поради тази висока индивидуална вариабилност не е възможно да се даде точна цифра за бурсите на лакътната става. Най-голямата бурса в лакътната става се нарича bursa subcutanea olecrani. Лежи между горния край на лакътната кожа и кожата. Силен механичен стрес или отворена рана може да доведе до бурсит.
