Основните симптоми на сърдечна недостатъчност са известни също като сърдечна недостатъчност:
- Задух (медицински: диспнея) и
- Оток, т.е. натрупване на течност в тъканта
Задух във връзка със сърдечна недостатъчност
Задухът, причинен от сърдечна недостатъчност, се дължи главно на слабостта на лявото сърце изпомпване (вляво сърдечна недостатъчност), което води до намалено снабдяване на органите с кислород. Първоначално задухът се появява само при физическо натоварване, но в напредналите стадии на сърце неуспех може да възникне и в покой или дори когато сърцето е поставено плоско и облекчено. Ако случаят е последният, лекарят говори за ортопнея.
Няколко механизма са отговорни за задуха, причинен от сърце неуспех: От една страна, съпротивлението на дихателните пътища (медицински термин: съпротива) се увеличава, т.е. отнема все повече усилия, за да се вдиша определено количество въздух в белите дробове, тъй като диаметърът на малките дихателни пътища, водещи до белодробни алвеоли (медицински термин: бронхи и бронхиоли) намалява поради увеличеното пълнене с тъканна течност. Свиването на бронхите може да придобие измерения, подобни на пристъп на астма. Тогава това систематично се нарича „сърдечна астма“, Т.е. астма, причинена от сърцето.
Най-тежката форма на натрупване на течности е спешна ситуация, изискваща незабавно лечение с високоефективни диуретични лекарства: белодробен оток. От друга страна, основната структура на бял дроб също се променя в смисъл на увеличен съединителната тъкан съхранение (медицински: фиброза), тъй като повишеното натоварване на сърцето, свързано с изпомпващата слабост на сърцето, води до активиране на симпатиковата нервната система както и до отделянето на различни пратеници от бъбреците (напр. ренин). Това и пратените вещества на симпатиката нервната система, познат като катехоламини, осигуряват дългосрочно възстановяване на клетките на сърдечния мускул и много тънките мембрани на белите дробове, които позволяват газообмен.
Като т. Нар. Алвеоларни мембрани, последните са основните градивни елементи на a белодробни алвеоли (лат. alveolus = везикула) и са от съществено значение за правилното дишане. Поради увеличеното количество пратеници, циркулиращи в кръв, те се сгъстяват и съхраняват повече съединителната тъкан, което затруднява обмяната на газ в белите дробове и по този начин води до дишане трудности.
