In преходна исхемична атака (TIA) - разговорно наречен мини-удар - (синоними: Amaurosis fugax; амнестичен епизод; TIA; преходна исхемична атака (TIA); преходна исхемична атака (TIA); церебрална интермитентна клаудикация; церебрална интермитентна исхемия; церебрална исхемична атака; церебрална преходна исхемия; ICD-10 G45.-: Церебрална преходна исхемия и свързаните с нея синдроми) е внезапно нарушение на кръв поток към мозък което води до неврологична дисфункция, която отшумява в рамките на 24 часа и по този начин е единственото разграничение от апоплексията (удар). Това става ясно, че TIA е спешен случай, който трябва да се лекува възможно най-бързо.
Причини за a удар и по този начин също за TIA са различни заболявания, които оказват влияние върху кръв доставка на мозък. Един от начините за класифициране на причините е:
- Церебрални инфаркти - оклузия на артерия в мозък.
- Вътремозъчен кръвоизлив (ICB) - кървене в мозъка.
- Субарахноиден кръвоизлив (SAB) - кървене между мозъчните обвивки.
- Церебрална венозна тромбоза - формиране на кръв съсиреци във вените на мозъка.
Пикова честота: заболяването се проявява предимно в по-напреднала възраст (> 60 години).
Честотата (честотата на новите случаи) е около 5 болести на 1,000 жители годишно (в Швейцария). Броят на неотчетените случаи вероятно е по-голям.
Курс и прогноза: В острия стадий на ТИА не може да се прави разлика между ТИА и апоплексия. The притежава се основава на процедурата при апоплексия. Внимание: TIA често е предвестник на апоплексия! Рискът от апоплексия през първите седем дни след TIA е бил 5.2% в едно проучване с 95% доверителен интервал между 3.9% и 6.5%. Най-ниският риск, 1%, е открит при проучвания, при които пациенти с ТИА са били приети в инсулт. Най-висок риск е установен при проучвания, при които TIA не е била веднага оценена и лекувана. При 15-26% TIA предшества апоплексията като предупредителен симптом. Въз основа на тези знания, ефективната вторична превенция трябва да започне рано. Това трябва да се направи и в случай на TIA, ако не са настъпили усложнения през първите 90 дни след събитието. Според едно проучване, за колектива от тези, които не са имали усложнения през първите 90 дни след събитието, рискът от смъртност е два пъти по-голям от този при пациенти с ранни усложнения. За първичните крайни точки на смъртни случаи, миокардни инфаркти (сърце атаки) и апоплектични инсулти (удари), след една, три и дори след 5 години рискът е бил два пъти по-висок, ако няма усложнения след първите 90 дни след събитието.
Преходна исхемична атака често се появява периодично (периодично). Една година след появата на TIA, резултатът от големи фатални и нефатални сърдечно-съдови събития е 6.2%, а рискът от апоплексия (инсулт) е 5.1%.
Забележка: Вътремозъчен кръвоизлив (ICB; мозъчен кръвоизлив) е присъствал при 1.24% от пациентите със съмнение за TIA.
