Монетният двор на Polei (Mentha pulegium), наричан още fleabane, еленна мента или накратко polei, принадлежи към рода на монетния двор, от семейство labiates. Изглежда подобно на нормалното мента, но е по-малък.
Поява и отглеждане на монетния двор на Полей.
Преди е бил неразделна част от фермерските градини, но сега рядко се среща там. Монетният двор на Полей е от Южна Европа и се е разпространил от Макронезия през Средиземно море до Северен Иран. В Германия тя е станала рядка и расте само разпръснато, главно в големите речни долини. Следователно той е включен като много застрашен растителен вид в Червения списък. Монетният двор предпочита a азот-богата, бедна на вар или също кална глинеста почва. Влажните ливади, бреговете на бреговете и бреговете на езерата са предпочитани от пуленгия Mentha, както и влажните места по неасфалтирани пътеки. Ето защо, за установяване в градината, ръбовете на езерцето биха били много подходящи. Тъй като монетният двор се задоволява с надземни бегачи, градинарят любител не трябва да се притеснява от разрастването на растежа, както е характерно за другите видове мента. Тревистото растение расте с височина между 10 и 50 сантиметра. Времето на цъфтеж е от май до септември. Монетният двор на Полей е едно от така наречените „гроздови растения“, които произвеждат много нектар и цветен прашец и поради това са лесно достъпни от пчелите и пчелите. Преди е бил неразделна част от фермерските градини, но сега рядко се среща там.
Ефект и приложение
Още в древността и средновековието Mentha pulegium е ценено лечебно растение, въпреки известната си токсичност. Както подсказва името pulegium (pulex = ”бълха”), ментата е била използвана като разсейваща билка срещу бълхи. Хилдегард фон Бинген оцени психическия ефект на полемиката и препоръча при болки в мозък, с което тя разбираше някаква лудост, отвара с вино, увита около глава като лапа. Парацелз предписва растението като диуретик, особено за диабет. Използвал се е и като гаргара срещу ангина. Заедно с други билки като мъдрец намлява сарсапарила корен, мента polei е била използвана за пречистване на кръв през пролетта. Подобно на много други растения, билката беше много популярна като афродизиак. Той също така се прочу като аборт още през 5 век пр.н.е. За да се постигне този ефект, билката се прилага във високи дози, което обаче често води до фатален изход за майката и детето. Отговорен за този ефект е пулегонът, монотерпенов кетон, намиращ се в цялото растение, който е вреден за него здраве. Известният лекар и фармаколог в древността Диоскорид (1 век от н.е.) потвърждава тази опасност. Независимо от това, растението продължава да се използва за увеличаване на удоволствието и е смесено в любовни отвари или направено на хапчета. До 20-ти век мента Polei циркулира в Англия като сексуално стимулиращ агент под името Pennyroyal, което е английското име за Mentha pulegium. Основната активна съставка на билката са етеричните масла, включително до 80 процента от вредния пулегон. Разпространява типичния ментов миризма. Дори сантиграмови дози пулегон могат да предизвикат аборти. В допълнение, растението съдържа диосмин, флавон гликозиди, танини, хесперидин, изоментон, ментон, неоизоментилацетат и пиперитон. Поради своята токсичност, растението трябва да се използва само външно. Прекомерните дози могат да причинят отравяне с колики, конвулсии, повръщане, и дихателна парализа. Непрекъсната употреба може олово да се черен дроб щета. При деца не трябва да се допуска влизането на ментови масла в уста намлява нос област, тъй като може да се предизвика спиране на дишането. В хомеопатия, мента билка се използва за лечение на заболявания на храносмилателен тракт. За обработка се използват всички части на цъфтящото растение.
Значение за здравето, лечението и профилактиката.
Въпреки токсичността си, Mentha pulegium продължава да има своето място на пазара на естествени лекарства, въпреки че е станал по-малко важен. Основните му приложения все още включват менструални и храносмилателни оплаквания. Билката също се използва за главоболие, леки респираторни инфекции, трескаи ревматични заболявания. Казва се, че ментата има аналгетик, дезинфекционен и противовъзпалителни ефекти. В миналото лапи с чай инфузии са направени за кожа заболявания. Поради токсичната си съставка пулегон, мента Polei тя е единствената мента, която не може да се използва като чай. Поради това не се препоръчва вътрешна употреба поради токсичност.Това е особено вярно за жените по време на бременност и кърмене. Само като a подправка, билката е приемлива и билкарите обичат да я използват в кухнята. Прясна или сушена мента Polei овкусява ястия от месо и колбаси и може лесно да се добави по време готвене или пържене. Пресната мента миризма е приятно. The подправка е полезен при храносмилането и предотвратява стомах киселинност, киселини в стомаха намлява гастрит. Хилдегард фон Бинген също препоръчва монета от полюс мед за инфекции на пикочните пътища. Приготвя се лесно: леко топло 100 мл вино оцет, добавете 3 супени лъжици от мед, също затоплен. Смесете добре и двете и добавете половин супена лъжица смлян джоджен мента. Като лек една супена лъжица от него се смесва в чаша чай и се пие всеки ден преди обяд и вечеря. Безопасната доза е един грам полемитна мента на ден. Билката се предлага в шейкър от билкаря. В противен случай вътрешната употреба е препоръчителна само под формата на готови лекарства. За външна употреба е подходящ чай от изсушени листа, който се залива с кипене вода. Оставете да се влива в продължение на десет минути, след което прецедете. Тази отвара може да се използва за бани, абдести и компреси. Полей маслото може да се използва за прогонване на нежелани гости на къщи като напр бълхи, мишки и плъхове.
