Калций: Оценка на безопасността

Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) последно оцени витамини намлява полезни изкопаеми за безопасност през 2006 г. и определи така нареченото допустимо горно ниво на прием (UL) за всеки микроелемент, при условие че са налице достатъчно данни. Този UL отразява максимално безопасното ниво на микроелемента, което няма да причини неблагоприятни ефекти когато се приема ежедневно от всички източници за цял живот.

Максималният безопасен дневен прием за калций е 2,500 mg. Максималният безопасен дневен прием за калций е 3 пъти дневния прием, препоръчан от ЕС (Nutrient Reference Value, NRV).

Тази стойност се отнася както за възрастни, така и за бременни и кърмещи жени. Ограничението за безопасен дневен прием за калций от 2,500 mg е потвърдено от EFSA през 2012 г. Данните на NVS II (National Nutrition Survey II, 2008) за дневния прием на калций от всички източници (конвенционални диета и диетични добавки) показват, че неволно превишаване на такова количество е възможно изобщо само в комбинация с извънредно висок прием на храна и допълнителен висок прием на калций чрез хранителни добавки. С оглед на голямото значение на калция за костите здравеобаче недостигът тежи много по-тежко от високия прием. Висок прием на калций, както конвенционално чрез храна, така и чрез диета добавки, се коригира чрез намалена абсорбция в червата и чрез повишена екскреция с урината и обикновено не олово до претоварване на тялото. Само в специални ситуации като патологично повишена костна резорбция (напр рак на костите or хипертиреоидизъм/ хипертиреоидизъм), поради генетични причини или прекомерно витамин D прием може прекомерен прием на калций олово до хиперкалциемия (повишени концентрации на калций в кръв). NOAEL (No Observe Adverse Effect Level) - най-високото доза на вещество, което няма откриваемо и измеримо неблагоприятни ефекти дори при продължителен прием - е определен от EFSA на 2,500 mg и съответства на максималния безопасен дневен прием. Неблагоприятни ефекти на прекомерен прием на калций включват повишен риск от нефролитиаза (бъбрек камъни) при подходящо предварително заредени индивиди (пациенти с камъни в бъбреците с хиперкалциурия) и нарушаване на абсорбция of цинк намлява желязо. По отношение на повишения риск от нефролитиаза (бъбрек камъни), трябва да се отбележи, че няма калций доза което насърчава образуването на камъни в бъбреците може да се установи от наличните данни, както при здрави индивиди, така и при предварително заредени индивиди. Всъщност две големи проспективни (проспективни) проучвания показват, че приемът на калций малко над препоръките за прием на DGE намалява риска от бъбрек образуване на камъни. Прекомерният прием на калций сам по себе си не е причина за камъни в бъбреците. Други фактори, като прием на сол, играят решаваща роля за тяхното формиране. През 2012 г. EFSA потвърди, въз основа на текущото състояние на проучванията, че приемът на калций от конвенционални храни и добавки до 3,000 mg на ден не допринася за образуването на камъни в бъбреците при здрави възрастни. По отношение на риска от увреждане абсорбция of цинк намлява желязо поради високия прием на калций трябва да се отбележи, че едновременният прием на калций и съответно съответния микроелемент води до намалена абсорбция през червата. Съответно, усвояването на желязо от храната може да бъде нарушен от едновременен прием на калций и желязо. Дългосрочните проучвания с калциеви добавки не показват отрицателен ефект върху дългосрочното снабдяване с желязо в организма. По същия начин едновременният прием на калций и цинк може да намали абсорбцията на цинк в червата. Съществуват обаче и проучвания, които не са открили ефект върху абсорбцията на цинк при едновременен прием на калций. Освен времето на прием, количеството също изглежда решаващо за влияние. Обсъжданият риск от сърдечно-съдови заболявания поради повишена калцификация (втвърдяване) на кръв съдове също беше оценена. EFSA заключава, че продължителен прием на до 3,000 mg калций на ден чрез конвенционални диета и добавки не е свързано с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания.