Olfactometry (синоними: обонятелен тест, обонятелен тест, обонятелен тест) е диагностична процедура, използвана в ухото, нос и лекарство за гърло, за да се провери за възможно ограничаване на чувството за миризма.Тестът за обоняние се извършва на различни миризми, така че може да се гарантира точно определяне на обонятелното ограничение. С помощта на олфактометрията е възможно да се диагностицират както субективно, така и обективно функционалните ограничения на обонятелния орган. Изследванията се извършват в случай на широк спектър от заболявания, като увреждане на периферните и централните обонятелни пътища (обонятелните пътища са структури на централната нервната система чрез които информацията от обонятелните сензорни клетки се предава в определена област на мозък). Освен това трябва да се спомене, че прилагането на обонятелни изследвания е стандартизирано.
Показания (области на приложение)
- В присъствието на болестта на Паркинсон намлява болест на Алцхаймер, приблизително 80 процента от страдащите страдат от обонятелна дисфункция (дизосмия), тъй като зоните на мозък необходими за миризмата са повредени. Тъй като това увреждане може да възникне в началото на заболяването, то консолидира диагнозата при наличие на други симптоми или посочва заболяванията като отделен симптом.
- Влошена способност за миризма може да се разглежда и като знак за диабет мелитус тип 1 и 2, тъй като и тук аносмия или хипосмия (намалено усещане за миризма) може да възникне поради невропатия (увреждане на нервите).
- При наличие на назална полипи, може да бъде показана (показана) олфактометрия, тъй като те също могат да бъдат забележими чрез подуване на лигавицата чрез намаляване на обонятелните характеристики.
Процедурата
Принципът на олфактометрията се основава на използването на различни миризми от различни класове миризми. Основните миризми са следните:
- Чисти обонятелни вещества: тази форма на мирис изключително дразни обонятелния нерв (обонятелен нерв) - примерите включват кафе, ванилия, лавандула намлява канела.
- Комбинирани миризми: тези миризми са в състояние не само да дразнят обонятелния нерв и по този начин да инициират предаването на дразнители, но и да постигнат допълнителна стимулация на тригеминален нерв (черепномозъчен нерв, който снабдява както мускулите, така и кожа на лицето).
- Обонятелни вещества с a вкус компонент: тази настояща форма на миризми дразни обонятелния нерв, от една страна, но от друга страна все още допълнително разнообразен вкус нерви като лицев нерв (смесен нерв с двигател (снабдяващ мускул) и чувствителен (захранващ областта на кожа) порция). Като пример за този род е хлороформ.
Поради факта, че чистите обонятелни вещества могат да се възприемат изключително чрез обонятелния нерв, при аносмия няма пълно възприемане на миризма (пълна загуба на миризма). В другите форми обаче веществата могат да се възприемат чрез усещането за вкус, например. Необходимите за олфактометрията олфактометри са разделени на две различни системи. Статичните и динамичните олфактометри могат да бъдат разграничени един от друг, които се отличават с различни методи на разреждане:
- Статична олфактометрия: при този метод се използват два различни газа, всеки в различен сила на звука. Единият газ е напълно без мирис, докато другият газ има обонятелен ефект. От съотношението на двата обема газ вече може да се изчисли разреждането.
- Динамична олфактометрия: при този метод газ с мирис също се използва като миризма и се смесва с газ. Предимството на този метод обаче е по-ниското изискване за обонятелното вещество.
Към процедурата на олфактометрия:
- Когато се тества за наличие на обонятелно разстройство, на пациента се предлага проба с мирис в разреждане с различна стойност сила. За да се получи значим резултат, пациентът не трябва да бъде под влиянието на каквито и да било лекарства, които могат да повлияят на обонянието. Освен това е важно той да не страда от заболяване, което може да повлияе на миризмата (пример: ринит - вирусен ринит).
- За да се определи прагът на миризма (най-нисък концентрация от миризливо вещество, което може да се възприеме от пациента), различни проби от миризми в различни разреждания се представят на пациента за измерване.
- Ако е възможно, различните проби не само се представят в низходящ интензитет, но се променят по време на администрация. Друг вариант за разбъркване на реда на пробите е методът с принудителен избор, при който на пациента се предлагат по две епруветки и той трябва да идентифицира коя съдържа разредената проба от миризма. За да се разграничи от това е режимът „да-не“, при който пациентът трябва да оцени дали предлаганата тръба съдържа миризливо вещество.
- И в двата варианта одорантът може да действа върху пациента само за максимум 15 секунди, докато пациентът трябва да е разпознал наличието на миризма. Освен това се изисква пауза от половин минута след всяка администрация на одорант, за да може да се предотврати адаптация (привикване) към одоранта.
В допълнение към разделянето на двете процедури за олфактометрия, също е възможно да се разграничи самият тест за обоняние в две различни процедури:
- Субективното обонятелно тестване, като качествена тестова процедура, разчита на вербално изразения отговор на пациента дали възприемат миризмата с запушена една ноздра в даден момент.
- Обективното обонятелно тестване, от друга страна, позволява на пациенти, които не са в състояние да изразят себе си (например, в присъствието на психически забавяне или малки деца) дали са усетили миризмата. Тестът се извършва чрез измерване на пациента мозък вълни с ЕЕГ устройство. Токовете, задействани при откриване на миризма, могат да бъдат показани от ЕЕГ метъра.
В много случаи пациентът се възстановява от обонятелното разстройство дори без лечение. Ако обаче присъства като симптом на основно заболяване, олфактометрията може да помогне за диагностициране на основното заболяване. По този начин решаващият фактор за пациента не е откриването на обонятелното разстройство, а по-скоро идентифицирането на причината.
