ОблъчванеЛъчева терапия | Възможности за терапия при рак на гърдата

Облъчване Радиационна терапия

Облъчване (радиотерапия) се извършва с високоенергийни рентгенови лъчи (фотонно излъчване) и / или електронни лъчи (излъчване на частици). Стандартът в лъчетерапията тук е облъчване на цялата гърда за период от около пет седмици (25 до 28 облъчвания на пет дни в седмицата). В зависимост от рисковата ситуация, облъчването на туморната област също е необходимо за още пет до десет дни на лечение.

След терапия, съхраняваща гърдите, винаги се извършва облъчване. Това намалява вероятността от повторение на рак на гърдата на същото място (локален рецидив) и увеличава общия процент на оцеляване. Ако няколко лимфа са засегнати възли в подмишницата или ако туморните клетки надвишават капсулата на лимфните възли, също е необходимо облъчване на лимфодренажните пътища. Пациентите също се облъчват, ако туморът вече е напреднал до момента, че вече не могат да бъдат оперирани (предимно неоперабилни пациенти). Това намалява размера на тумора и облекчава симптомите (палиативно облъчване).

Химиотерапия

Химиотерапия може да се използва както преди, така и след хирургична терапия (неоадювантна или адювантна терапия). В зависимост от ситуацията на пациента се използват няколко химиотерапевтични средства в определена комбинация (полихимиотерапия). Стандартните схеми са: По-новите схеми включват таксани.

Те инхибират клетъчното делене и изглеждат малко по-ефективни, но имат и повече странични ефекти. Схемите за терапия могат да остареят в краткосрочен план, така че предоставената информация вече не е актуална.

  • CMF схема (циклофосфамид + метотрексат + 5-флуороурацил четири седмици за 6 цикъла)
  • EC-схема (епирубицин + циклофосфамид три седмици с 4 цикъла)
  • AC-схема (Адриамицин + циклофосфамид три пъти седмично в продължение на 4 цикъла).

Хормонална терапия

Някои злокачествени тумори на гърдата имат хормонални рецептори и реагират на хормоналния стимул. Това означава, че рак клетките реагират на секс хормони (естрогени, гестагени) и се стимулират от тях да растат (растат). При жени в менопауза това е 50-60% от всички видове рак на гърдата, при жени в постменопауза 70-80%.

Този факт може да се използва терапевтично чрез премахване на този пол хормони от тялото и по този начин също от рак клетки. В миналото това беше постигнато чрез хирургично отстраняване на яйчници (овариектомия), мястото, където хормони се произвеждат или от радиотерапия (аблативна хормонална терапия). Днес тези процедури са заменени от лекарства, които се намесват в контролния цикъл на производство или действие на хормони.

Те включват различни групи лекарства: По правило такава хормонална терапия се провежда около пет години след отстраняването и облъчването на тумора.

  • Антиестрогени (zB тамоксифен или фаслодекс): заемат естрогенните рецептори върху туморните клетки и по този начин предотвратяват ефекта на хормона
  • Аналози на GnRH (напр

    Zoladex): косвено водят до намаляване на образуването на естроген

  • Инхибитори на ароматазата (напр. Aromasin или Arimidex): инхибират ензими които участват в образуването на естроген и по този начин директно предотвратяват образуването на естроген.

Tamoxifen принадлежи към групата лекарства, известни като селективни модулатори на естрогенните рецептори, т.е. антихормонна терапия за рак на гърдата, Това означава, че Tamoxifen свързва се с естрогенните рецептори в тялото и има стимулиращ или инхибиторен ефект.

Ефективността в рак на гърдата е това тамоксифен има инхибиторен ефект върху естрогенните рецептори в гърдата, т.е. също в гърдата раки по този начин растежът на рака на гърдата вече не може да бъде стимулиран от естрогени. Важно е да се отбележи, че тамоксифен има стимулиращ ефект върху лигавицата на матка и по този начин, когато се приема, увеличава риска от тумор на вътрешната обвивка на матката (ендометриален карцином). Страничните ефекти на тамоксифен включват горещи вълни, гадене и по-висок риск от тромбоза.

Общо Тамоксифен трябва да се приема в продължение на 5 години. Аромазинът е така нареченият инхибитор на ароматазата и се използва в антихормоналната терапия на рак на гърдата при жени след менопаузата. Той инхибира образуването на естроген, който следователно вече не може да има стимулиращ ефект върху гърдата или върху останалите клетки на рака на гърдата. Дава се 5 години след операцията. Възможните нежелани реакции включват горещи вълни, гадене, главоболие, нарушения на съня или депресия.