В ципести гломерулонефрит (MGN) (синоними: гломерулонефрит, мембранозен; гломерулопатия, мембранозен; мембранна нефропатия; ICD-10-GM N05.2: неуточнен нефритен синдром: дифузен мембранозен гломерулонефрит) е автоимунно заболяване с хронично възпаление на гломерулите. Има отлагания на имунни комплекси от външната страна на гломерулната базална мембрана и a нефротичен синдром. Удебеляването на гломерулната базална мембрана доведе до името „мембранозен гломерулонефрит"
Нефротичен синдром се характеризира с протеинурия (повишена екскреция на протеин в урината), в резултат на хипопротеинемия (твърде малко протеин в кръв), хиперлипопротеинемия и оток (вода задържане). При възрастни мембранният гломерулонефрит е най-честата причина за нефротичен синдром, което представлява приблизително 30%.
Разграничават се следните основни форми на гломерулонефрит:
- Гломерулонефрит с минимални промени (MCGN) (гломерулна минимална лезия) - най-честата причина за нефротичен синдром в детство.
- Фокален сегментен склерозиращ гломерулонефрит (FSSGN) - свързано с нефротичен синдром в приблизително 15% от случаите.
- Мембранозен гломерулонефрит (MGN) - най-честата причина за нефротичен синдром при възрастни; представлява 20-30% от всички гломерулонефритити; могат да бъдат първични или вторични (в резултат на други заболявания)
- Мембранопролиферативен гломерулонефрит (MPGN) - свързан с нефротичен синдром при 50%.
- Мезангиален IgA гломерулонефрит - най-често срещана форма с до 35% от случаите.
- Бързо прогресиращ гломерулонефрит (RPGN) - се среща при 2-7% от пациентите; болестта се класифицира в няколко причинителни групи
Идиопатична (без видима причина) форма (75% от случаите) се разграничава от вторична форма (25% от случаите; в контекста на инфекциозни заболявания , като хепатит В или С, ХИВ, сифилис, малария, автоимунни заболявания като системни лупус еритематозус, злокачествени заболявания, използването на наркотици / агенти като злато, пенициламин).
Съотношение на пола: мъжете (кавказци: светлокожи хора) са по-често засегнати от идиопатичната форма.
Честотен пик: идиопатична форма на мембранозен гломерулонефрит се проявява предимно след 40-годишна възраст. Децата рядко са засегнати като цяло.
Ход и прогноза: В около 30% от случаите заболяването се лекува спонтанно. При 35% от пациентите настъпва частична ремисия (намаляване на симптомите на заболяването), със стабилна бъбрек функция в продължение на години. Бъбречна недостатъчност се среща в приблизително 25% от случаите и приблизително 10% умират от извънбъбречни (небъбречни) причини.
