В минимална промяна гломерулонефрит (MCGN) (синоними: гломерулонефрит с минимална промяна; минимален гломерулонефрит; гломерулопатия с минимална промяна (болест) = MCD; ICD-10-GM N05.0: неуточнен нефритичен синдром: минимална гломерулна лезия), настъпват гломерулни минимални лезии, които могат да бъдат визуализирани само под електронен микроскоп.
Гломерулите (glomeruli corpusculi renalis) са важен морфологичен компонент на бъбречните корпускули и са отговорни за ултрафилтрацията на първичната урина.
Разграничават се следните основни форми на гломерулонефрит:
- Минимална промяна гломерулонефрит (MCGN) (гломерулна минимална лезия) - най-честата причина за нефротичен синдром in детство.
- Фокален сегментен склерозиращ гломерулонефрит (FSSGN) - свързано с нефротичен синдром в приблизително 15% от случаите.
- Мембранозен гломерулонефрит (MGN) - най-честата причина за нефротичен синдром при възрастни; представлява 20-30% от всички гломерулонефритити; могат да бъдат първични или вторични (в резултат на други заболявания)
- Мембранопролиферативен гломерулонефрит (MPGN) - свързано с нефротичен синдром в 50%.
- Мезангиален IgA гломерулонефрит - най-често срещана форма с до 35% от случаите.
- Бързо прогресиращ гломерулонефрит (RPGN) - се среща при 2-7% от пациентите; болестта се класифицира в няколко причинителни групи
Идиопатичната (без видима причина) форма се различава от вторичната форма (в контекста на хематологични новообразувания (те включват левкемии и лимфоми), използването на наркотици/ активни вещества като НСПВС, злато, пенициламин, литий, живак, и други).
Минимална промяна гломерулонефрит е най-честата причина за нефротичен синдром в детство (обикновено с остро начало). Нефротичният синдром се характеризира с протеинурия (повишена екскреция на протеин в урината), в резултат на което се получава хипопротеинемия (твърде малко протеин в кръв), и хиперлипопротеинемия (нарушение на липидния метаболизъм) и оток (вода задържане). При възрастни минималната промяна гломерулонефрит е причина за нефротичен синдром в приблизително 10% от случаите.
Честотен пик: Болестта се проявява предимно на възраст под 10 години, предимно между 2 и 6 години.
Курс и прогноза: Гломерулонефритът с минимална промяна (MCGN) може да се излекува спонтанно (сам по себе си). При деца се наблюдава пълна ремисия (пълно разрешаване на симптомите) при около една трета с адекватна притежава. В рамките на 25 години около 5% от засегнатите развиват терминал бъбречна недостатъчност (бъбрек недостатъчност).
MCGN често е рецидивиращ (повтарящ се). Честотата на рецидиви е 30%.
Забележка: Смята се, че MCGN също прогресира до „фокална сегментна гломерулосклероза“ (FSGS).
