Клиент-центриран психотерапия е разговорна психотерапия. Произхожда от хуманистичната психология.
Какво представлява психотерапията, ориентирана към клиента?
В медицината, ориентирана към клиента психотерапия също се нарича имена на разговорна психотерапия (GT), ориентирана към човека психотерапия или недирективна психотерапия. Това се отнася до психотерапия в който разговорите формират централната процедура за лечение. Американският психотерапевт и психолог Карл Р. Роджърс (1902-1987) се счита за основател на психотерапията, ориентирана към клиента. Роджърс беше една от най-важните фигури в хуманистичната психология. Сред най-известните германски представители на клиент-центрирана психотерапия са Райнхард Тауш (1921-2013) и съпругата му Ан-Мари Тауш (1925-1983). Карл Р. Роджърс е професор по психология в няколко американски университета между 1940 и 1963 г. През това време той също така създава психотерапия, ориентирана към клиентите, която идва в Германия през 1970 г. чрез Райнхард Тауш.
Функция, ефект и цели
Клиент-ориентираната психотерапия се основава на предположението на Карл Р. Роджърс, че човекът всъщност е добър. Ако той се държи лошо, това се дължи на дезадаптация, която от своя страна се основава на пренебрегването на самоактуализацията в детство и зряла възраст. Освен това Роджърс вярва, че хората се стремят към автономия, самоактуализация и растеж. Ако тези стремежи към растеж бъдат потиснати или инхибирани, се получават психични разстройства. Чрез психотерапия, ориентирана към клиента, хората възвръщат първоначалния си капацитет за самоактуализация. При това рамката на говоря притежава трябва да е противоположно на условията, причинили дезадаптацията. Следователно клиентът се счита за професионалист за собствения си човек. Сред най-важните крайъгълни камъни за успеха на клиент-центрираната психотерапия са три основни елемента в отношенията между терапевта и клиента. Това са безусловно положително отношение, съпричастност и конгруентност. Безусловното положително отношение означава, че терапевтът е абсолютно положителен към своя клиент сам по себе си, както и към особеностите и проблемите на своя клиент. В това отношение безусловното положително отношение съвпада с основното насочено към клиента предположение за положителната природа на хората. По този начин, безусловното приемане на неща, изразени от клиента, има за цел да насърчи клиента и да сигнализира за солидарност. Чрез емпатия терапевтът е в състояние да разбере клиента и да съпреживее проблемите на клиента. По този начин емпатията улеснява комуникацията. Емпатията в контекста на разговорната психотерапия може да бъде разграничена между няколко различни форми. Те включват съпричастност към конкретизиране на разговора, повтаряне на съобщената информация, съпричастност във връзка със себе-концепцията, както и преживяванията на клиента, които оформят действието. Конгруентността означава истинността и истинността на отношението на терапевта към клиента. По този начин терапевтът се разкрива и пред клиента си като личност, а не само като лекар. Освен това Карл Р. Роджърс определя още три важни фактора за успешна връзка между терапевта и клиента. По този начин трябва да има психологически контакт между двамата, клиентът трябва да е в несъответствие и клиентът трябва да може да възприеме лечението, предлагано от основните нагласи. Само чрез изпълнение на тези шест условия могат да се постигнат психотерапевтични промени. Клиент-ориентираната психотерапия се прилага като индивидуална притежава, групова терапия или двойна терапия. Съдържанието на разговора се определя от клиента. След това терапевтът се обръща към конкретното съдържание и подкрепя клиента в самоизследването. Той също така дава предложения, които обаче не са съвет. Терапевтът се стреми да съпреживее клиента и да предаде топлина. Искреността също е важна. Не е необичайно елементи от други методи на лечение да бъдат интегрирани говоря притежава. По този начин, ориентираната към клиента психотерапия не винаги се ограничава до разговор. Според проучвания е доказана ефективността на психотерапията, ориентирана към клиента. По този начин както индивидуалното лечение, така и груповата терапия в повечето случаи олово до подобряване на личността, междуличностните отношения и благосъстоянието. Разговорната психотерапия се използва за лечение на психични и психосоматични заболявания или когато клиентът желае да постигне самореализация. Клиент-ориентираната психотерапия е подходяща както за възрастни, така и за юноши. Говоря терапията се провежда веднъж седмично и продължава приблизително 60 минути на сесия.
Рискове, странични ефекти и опасности
Преди да се осъществи клиент-центрирана психотерапия, препоръчително е да проведете уточняващи предварителни разговори с терапевта. По този начин клиентът не трябва да започва лечение, докато той или тя също не е абсолютно сигурен, че е намерил подходящия терапевт. Не е възможно да се каже точно дали има рискове или противопоказания за разговорната психотерапия. Например досега не е имало надеждни проучвания по тази тема. Следователно, въпреки многобройните проучвания, тестването на процедурата е ограничено. В някои случаи има предупреждения, че определени цели на лечение, като гъвкавост и постоянна готовност за промяна, могат да причинят несигурност у някои клиенти. От етична гледна точка, ориентираната към клиента психотерапия се счита за несъмнена и не противоречи на хуманните принципи. Освен това, благодарение на отношението си към клиента, разговорната психотерапия проявява голямо уважение към клиентите, както и към тяхната саморефлексия. Освен това клиентът придобива способността за повече самоопределение. Възможните рискове от разговорната терапия се крият главно в личността на терапевта и клиента. Например, клиентът няма да постигне напредък, ако не е отворен за промяна. Терапевтът трябва последователно да реагира автентично и емпатично, за да избегне дерайлирането на лечението.
