Лунатизъм (сомнамбулизъм)
Сомнамбули се определя като поява на несъзнавана психомоторна активност по време на сън, без засегнатото лице да има достатъчна ориентация и впоследствие да страда от ретроградна памет празнина (ретроградна амнезия). В много случаи това разстройство се среща в детство, сравнително рядко в зряла възраст. Сомнамбули не се отнася само до „ходене“ по време на сън, но може да се характеризира и просто от ситуации, в които засегнатото лице се събужда и, с намалена ориентация, гледа стаята или подрежда постелките, например.
Противно на широко разпространеното мнение, че по време на нощната им промяна абсолютно безопасно и целенасочено протичане и / или „смяна“, следва да се има предвид, че по този начин сомнамбулите са особено застрашени от нараняване, особено ако се будят по време на смяната на съня. Като причина за сомнамбулизма с деца все още недостатъчно развитите мозък се разглежда регионът за сън / буден ритъм, който се благоприятства особено от външни причини (например нередовно време на сън). При възрастните лунатизмът може да бъде генетично обусловен, но и тук могат да се имат предвид външни причини (алкохол, лекарства, стрес).
Синдром на неспокойните крака
- синдром на неспокойните крака се характеризира със силно желание за движение на краката. В допълнение, силни усещания (болка, изтръпване). Тази симптоматика се проявява особено вечер и през нощта и следователно води до трудности при падане и задържане на съня. Причините за това заболяване са хормонални или метаболитни нарушения, полиневропатии или дефицит на желязо.
Предполага се, че синдром на неспокойните крака е причинено от прекъсване на допамин баланс (допаминът е a невротрансмитер, т.е. пратено вещество за предаване на информация от a нервна клетка). Скоростта на нерви (електроневрография, ENG), анализи на съня и a кръв/изследване на урина често се използват за определяне на това. Допаминергичното и / или опиоидното лечение на този синдром често се извършва като терапевтична мярка.
Синдром на сънна апнея
Съкратен като SAS, синдромът на сънната апнея (известен също като „синдром на обструктивна сънна апнея“, OSAS) се характеризира особено с спиране на дишането (апнея) по време на сън. Този синдром причинява нарушения на съня, но се появява и в резултат на неврологични заболявания. Най-честите симптоми са кратки епизоди на сън (10-20s) с спиране на дишането, маркирани затлъстяване, спиране на дишането по време на сън от 10-40s, намаляване на кислорода (O2) и едновременно повишаване на съдържанието на въглероден диоксид (CO2) в кръв с компенсаторни контрамерки (т.е. хипервентилация с увеличаване на сърце скорост) и по-късно енцефалопатия с психоорганични промени.
Терапията на синдрома на сънна апнея като вътрешно заболяване започва в много леки случаи с промяна в позицията на съня и хигиената на съня (без консумация на алкохол преди лягане, регламентирано време за лягане). Много пациенти се нуждаят или от дихателни стимуланти, или дори от външна дихателна подкрепа. Подходящ вентилатор осигурява достатъчно вентилация на горните дихателни органи през нощта. Преди започване на терапевтични мерки, пациентите трябва да бъдат изследвани за промени в дихателните органи (напр. Фарингеални сливици) и да бъдат лекувани съответно. Според указанията на Германското общество по неврология (2005), OSAS може да възникне и като последица от различни неврологични заболявания: възникнат
- Мултисистемна атрофия
- Синдром на Паркинсон
- Амиотрофична латерална склероза (ALS)
- невропатии
- Нервно-мускулни заболявания
- Мускулни заболявания
- възпаление на мозъка
- Множествена склероза (МС)
- Удар
- Епилепсия и дори с
- Синдром на неспокойните крака (RLS) и в
- Нарколепсия
