Лечение на стрес фрактура
Лечение на стрес фрактура зависи от няколко фактора.На първо място, решаващо е дали a фрактура е само в предварителните си етапи (като микрофрактури) или вече се проявява. В случай на предварителни етапи на a фрактура, първоначално може да е достатъчно за спиране на постоянното натоварване. Ако натоварващата дейност бъде спряна, засегнатата кост има време да се регенерира.
Ако фрактурата вече е явна (изразена), трябва да се проведе специфична терапия. Тази терапия зависи от мястото на фрактурата и тежестта на фрактурата. В някои случаи консервативното лечение с a гипс гипсът е достатъчен, за да облекчи натоварването на костта, за да може да се регенерира.
В други случаи са необходими хирургични процедури за постигане на трайно заздравяване на костите. В зависимост от местоположението на счупването и неговата тежест могат да се обмислят определени процедури за заковаване или използването на плочи и винтове. В други случаи хирургът може да премахне парче здрава кост от илиак гребен и го поставете на мястото на фрактурата.
Трябва да последва обездвижване до четири седмици. Това дава време на наранената кост да се регенерира. След това натоварването върху засегнатата част на тялото трябва да се увеличи отново само бавно, за да се предотврати рецидив. Тук може да помогне физиотерапията.
Продължителност на стрес фрактура
Времето до а стрес фрактура лекува варира значително от човек на човек и зависи от няколко фактора. На първо място, решаващо е дали вече има явна фрактура или са само предварителни етапи. Ранните стадии обикновено зарастват в рамките на 6 до 8 седмици с обездвижване в a гипс отливки или шини и превръзки.
Манифестните фрактури, изискващи гипс или операция, също изискват обездвижване за няколко седмици. Физиотерапията може да има поддържащ ефект и да повлияе положително върху хода на заболяването. Пълно отказване от задействащия щам (напр работа спорт) е абсолютно необходимо. Постепенно увеличеното натоварване на съответната част на тялото до пълното натоварване определено трябва да бъде обсъдено с лекуващия лекар, за да се избегне появата на рецидиви.
Всички статии от тази поредица:
