Как се поставя диагнозата?
Точното определяне на вида мускулно увреждане трябва да бъде направено от лекар, дори ако има ясни признаци. Дори ако пострадалият вече има подозрение, опитен лекар може да види някои неща малко по-точно. Диагнозата се поставя след подробна анамнеза, т.е. след подробен разговор с пациента и някои изследвания.
Ходът на произшествието, т.е. също механизмът на нараняването, видът и интензивността на болка, но също така и интензивността на обучението на пациента и неговите фитнес ниво са важни в дискусията. Специално внимание се отделя и на минали наранявания на мускулите, сухожилия намлява кости. В допълнение към внимателното изследване на увредената част на тялото (също в сравнение със здравата страна!)
и внимателно палпиране, физическо изследване включва и груб преглед на рефлекс на потенциално увредения мускул. Включени са и обективно изследване на оставащата сила на мускула от лекаря и оценка на стойката и походката на пациента. При определени обстоятелства определена облекчаваща поза по време на ходене може вече да показва точното място на нараняването.
След приключване на физическо изследване, лекуващият лекар може да използва и сонография, т.е. ултразвук, за да потвърди подозренията му. Особено в случай на по-големи разкъсвания в мускулната тъкан, те са ясно видими в ултразвук изображение. Ако дори след приключване на всички тези изследвания не може да бъде поставена ясна диагноза, все още може да се обмисли ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), с който мускулите и наранявания на меките тъкани може да бъде много добре изобразен. Този метод обаче обикновено е запазен за по-сложни, неясни случаи и професионални спортисти и обикновено не се изисква.
Каква е разликата в терапията?
Двете елементарни разлики в терапията на мускулно разтягане и разкъсванията на мускулите (фибрите) са резултат от характеристиките на различните наранявания, споменати по-горе. Тъй като основната структура на мускула все още е непокътната в случай на чиста мускулно разтягане, малко разтягане на засегнатия мускул може да се възприеме като приятен и болка-облекчаващо. Разкъсаните мускули са точно обратното.
Разтягане обикновено не облекчава болка, но по-скоро го засилва още повече. Действителното нараняване също се влошава при всяко натоварване и при всяко разтягане. Мускулните сълзи - без значение в каква степен - никога не трябва да се разтягат по-нататък при никакви обстоятелства.
Въпреки това крайъгълният камък на терапията трябва да продължи да бъде защита, издигане и охлаждане. При тази форма на терапия възниква втората важна разлика в терапията на щамове и разкъсвания на мускулите (фибрите). Тъй като нараняванията са свързани с различна степен на увреждане, те просто изискват различен период от време, за да се излекуват напълно. Докато щам вече показва подобрение след няколко дни и не е необходима допълнителна терапия след около седмица, терапията за по-големи мускулни разкъсвания може да отнеме месеци.
