Какви оплаквания могат да възникнат? | Вертебрална арка

Какви оплаквания могат да възникнат?

Възможни оплаквания или симптоми, които се появяват в гръбначна арка обикновено не може да се приписва директно на него. По-скоро пациентите докладват обратно болка който засяга целия гръбначен стълб или само отделни участъци. Болка може да е резултат от нараняване на прешлен или от увреждане на нерви.

Пример за това би била травма на гръбначна арка, което свива гръбначен мозък в гръбначен канал твърде много. Особено краката са засегнати от неврологичните аномалии. След това те болят и изтръпват.

Следователно, дълги разстояния вече не могат да бъдат изминати. Освен това засегнатите лица заявяват, че краката се чувстват тежки и са изтръпнали. Причината за оплакванията на гръбначна арка може да бъде нараняване, причинено от злополука или свързано с възрастта износване на кости, или вродена малформация на гръбначния свод.

Дегенерацията може да доведе до остеоартрит или, наред с други неща, до образуване на костни прикрепвания, които в крайна сметка могат да свият нервните изходни точки и гръбначен канал все повече и повече. Следните статии също могат да представляват интерес за вас:

  • Болка в гръбначния стълб
  • параплегия
  • Плъзган диск

Арката на гръбначния стълб може да бъде счупена, особено ако гръбначният стълб е огънат, опънат или завъртян около собствената си ос. В зависимост от степента и местоположението на фрактура, съществува риск, че гръбначно тяло вече не е закотвено достатъчно в гръбначния стълб, което води до нестабилност.

В допълнение, един от нерви които преминават между гръбначните дъги от гръбначен мозък може да се повреди в случай на фрактура. Ако гръбначният свод не е затворен, се говори за „спина бифида“. Има различни степени на спина бифида.В „спина бифида occulta ”, по принцип само гръбначният свод не е напълно затворен по време на развитието на зародиш- гръбначен мозък с гръбначните мембрани и кожата над гръбначния стълб обикновено са затворени.

Тъй като тази форма обикновено не причинява симптоми и не може да се види отвън, тя обикновено се диагностицира случайно и може да се счита за относително безобидна. Лечението не е необходимо. От друга страна, при „spina bifida aperta“, гръбначният мозъчните обвивки, кожата над гръбначния стълб и самия гръбначен мозък са засегнати в различна степен и в най-лошия случай са напълно изложени.

Хирургичното лечение трябва да се извърши възможно най-скоро, за да се избегнат увреждания на гръбначния мозък и инфекции. Тази форма на незатворената гръбначна дъга може да бъде оперирана още в утробата. При „спондилолиза“ се образува процеп в гръбначния свод при „pars interarticularis“, който се намира между горните и долните ставни процеси.

В повечето случаи обаче празнината се образува не само от едната страна, но и от двете страни. Най-често са засегнати лумбалните прешлени четири или пет. Последицата от образуването на процепа е, че засегнатият прешлен вече не е достатъчно фиксиран в структурата на гръбначния стълб и след това в някои случаи се плъзга напред, т.е. към корема, малко по малко.

Тази празнина в гръбначния стълб обаче рядко причинява оплаквания под формата на гръб болка. Но много по-често той остава неоткрит. Ако все пак се появи болка и има съмнение за спондилолиза, тя може да бъде визуализирана рентгенологично.

Целта на терапията в ранните етапи би била да стабилизира гръбначния стълб, така че гръбначно тяло не се изплъзва. Диагнозата се поставя въз основа на обстоятелствата, при които са възникнали симптоми, а физическо изследване особено на гърба и краката и ръцете, както и образно изследване като рентгенови лъчи или MRI сканиране. Терапия на увредени гръбначно тяло се счита особено ако се появят свързани симптоми, като напр увреждане на нервите.

След това целта е да се възстанови първоначалната ситуация възможно най-добре или поне да се облекчи натоварването на гръбначния мозък и нерви. Прогнозата трябва да се оценява по различен начин в зависимост от степента на увреждане или дегенерация на гръбначния свод. В някои случаи неврологичните отклонения могат да продължат въпреки терапията.