Инфекциозен и инкубационен период | Стомашно-чревният вирус

Инфекциозен и инкубационен период

Считате се за заразен веднага щом се заразите с вируса и го носите в себе си. Това означава, че засегнатите, които все още не проявяват симптоми, все още могат да бъдат заразни за други хора. Причината за това е, че вирусът все още е в състояние, в което се размножава в тялото.

Този период се нарича инкубационен период. На този етап засегнатите лица не знаят, че се считат за заразни. Най-висок е рискът от инфекция в острата фаза на заболяването, когато натовареността с вируса е най-висока.

Но дори и след отшумяване на симптомите, човек все още е заразен. Патогените се екскретират с изпражненията и все още могат да бъдат открити две до три седмици след острата фаза. Рискът обаче непрекъснато намалява, тъй като имунната система убива вируси и следователно вирусният товар в изпражненията намалява от ден на ден.

В медицината инкубационният период е времето между заразяването с вирус или патоген и появата на първите симптоми. Под инкубация (лат. Incubare = „да се инкубира“) се разбира бързото размножаване на патогените, докато те се размножат толкова много, че увреждат тялото и причиняват съответните симптоми.

Типичният стомашно-чревен вируси които причиняват стомашно-чревни влияние са норовирусът и ротавирусът. Те имат инкубационен период от около четири до 50 часа. Инкубационният период зависи от общото състояние на пациента здраве (особено функционирането на имунната система), както и върху така наречената инфекциозна доза.

Той описва минималния брой вирусни частици, необходими за предизвикване на инфекция. За норовируса - десет до 100 вируси са достатъчни. Проблемът с инкубационния период е, че засегнатите вече са заразни, без сами да го знаят.

Причини за стомашно-чревен вирус

  • Вирус Noro
  • Рота вирус
  • Замърсена храна
  • Липса на хигиена

Има два стомашно-чревни вируса, които играят решаваща роля като причина за стомашно-чревна инфекция. Те включват вирус Noro и вирус Rota. Вирусът Noro е неразвит РНК вирус, точно както вирусът Rota.

Тъй като и двата вируса са без обвивка, е особено трудно да се премахне използваният вирус дезинфектанти. Особено през зимните месеци стомашно-чревните вируси причиняват огнище на болестта. Особено се страхува от вируса Noro, тъй като е много заразен и може да доведе до тежка форма диария.

Предаването на вирусите става фекално-орално. Това означава, че пациент, който забрави да си измие ръцете след тоалетна (т.е. който непряко влиза в контакт с фекалиите си) носи вируса на ръцете си и след това го предава на втория пациент, когато се ръкува с него. Ако този пациент докосне своя уста с пръсти той приема вируса през устата.

Само няколко вирусни частици са достатъчни, за да предизвикат гастро-ентерит при следващия пациент. Замразените ягоди или печеното пиле може да са причина за предаването на стомашно-чревния вирус. Друга причина е липсата на хигиена.

В Германия например малко момче е причинило малка епедемия от повръщане в операта, защото е бил заразен с стомашно-чревния вирус. Всички останали посетители на опера, които използваха същата тоалетна след това, също се разболяха от вируса Noro в рамките на няколко часа. Обикновено симптомите изчезват отново след около 2 дни, но е възможно вирусът да се задържи по-дълго в червата и след това да доведе до опасна загуба на вода (дехидрация).

Като цяло има и други различни вируси, които могат да се разглеждат като стомашно-чревни вируси. Те включват например ентеровирусите, астровирусите или аденовирусите. Тъй като обаче те рядко водят до стомашно-чревна инфекция, тук се обсъждат двата основни играчи, вирусът Noro и вирусът Rota.