Анатомия на ухото

Анатомията на ухото е разделена на микроскопична част и част, видима за окото (макроскопска част). Микроскопичната част показва, че ухото хрущял принадлежи към еластичната хрущялна тъкан. Ластикът хрущял е много богат на клетки хрущял, състоящ се само от една хрущялна клетка, в която почти никакви групи не се разпознават.

Той също така съдържа много еластични влакна, които излъчват в хрущял кожа. Тези еластични свойства осигуряват голяма стабилност и почти никаква уязвимост при огъване (огъване) или натискане на ухото. В противен случай ухото ни вече би било повредено, когато спим на една страна, тъй като теглото на цялото глава притиска малко количество тъкан.

Макроскопичната структура, т.е. видимата за окото част, се състои от външното ухо и външния ушен канал (Meatus acusticus externus). От външната страна, насочени към задната част на глава, спиралата лежи в голяма дъга. Към лицето ухото е ограничено от трагуса.

Втората изпъкнала дъга, която е почти успоредна на спиралата, се нарича антеликс, а долният край на тази дъга се нарича антитрагус. Други компоненти се наричат Cavum Conchae, Crus helicis, Scapha и има много други. Точната структура и форма на отделните части е много различна от един човек на друг и също се променя в хода на живота.

Ухото не се състои само от външното ухо видими за нас, но и на средно ухо. Ухото не се състои само от външното ухо видими за нас, но и на средно ухо.

Всички статии от тази поредица: