Психоанализата е a психотерапия а също и психологическа теория. Основан е от Зигмунд Фройд и е предшественик на дълбоката психология.
Какво е психоанализа?
Психоанализата е a психотерапия а също и психологическа теория. Основан е от Зигмунд Фройд и е предшественик на дълбоката психология. Психоанализата може да бъде разделена на три области. От научна гледна точка психоанализата се занимава с несъзнавани психологически процеси. Многобройни различни психоаналитични школи са разработили научно теориите на Фройд и са добавили различни концепции към тях. Добре известни наследници на Фройд са например Мелани Клайн, пионер в областта на детската психоанализа и теория на обектните отношения, или Хайнц Кохут, основателят на самопсихологическата посока на психоанализата. Психоанализата също може да се разглежда методологически. Тя е разработила свои собствени методи за изучаване на човешката психика. Психоанализата обаче придоби реална популярност дори сред населението като терапевтичен метод. По този начин психоанализата, за разлика от поведенческа терапия, твърди, че схваща причината за психологическото страдание и го лекува.
Лечения и терапии
Основата на психоанализата като терапевтичен метод е, че настоящото психологическо развитие на личността се основава на преживявания от миналото. Това означава, че всички желания, желания, нужди и чувства, които човек изпитва днес, са свързани със събития от миналия му живот. Тези причинно-следствени връзки обаче влияят повече на поведението на несъзнателно ниво и рядко се възприемат от самия човек. Според психоанализата всеки човек притежава несъзнателен ум, който оказва голямо влияние върху действията и мисленето на индивида. Несъзнаваното е особено въвлечено в психични проблеми и психични заболявания. Искът на Фройд за психотерапия трябваше да приведе в съзнание тези несъзнателни части, които ежедневно влияят на хората в техните действия и мисли. По този начин психоанализата е разкриваща притежава. Идеята, която стои зад повишаването на осведомеността, е, че като се разглеждат несъзнаваните връзки на техните състояние, пациентът може да изпита прозрение и разбиране. Целта на психоанализата е да прекрои и преструктурира личността на пациента, така че чертите, които допринасят за поддържането на разстройството, да загубят влияние. Налични са разнообразни методи за лечение за постигане на тази цел. Класическата психоанализа е дългосрочна процедура с три до пет едночасови сесии на седмица. По време на тези сесии пациентът лежи на диван и изговаря всичко, което му хрумне. Това се нарича „свободна асоциация“. Аналитикът слуша и предлага на пациента интерпретации на тези асоциации. Класическата психоанализа включва до 300 сесии и може да отнеме няколко години. Днес тази процедура се използва рядко поради високата си цена, но е препоръчана от Фройд специално за лечение на дълбоки и продължителни психологически разстройства. По-малко времеемки са средносрочните психоаналитици притежава процедури като динамична психотерапия, психотерапия, базирана на дълбочина, или дългосрочна спираща терапия. Тези методи са склонни да бъдат концентрирани в конфликт, т.е. няма свободна асоциация, но терапевтът се фокусира върху конфликта с пациента тук и сега с оглед на основните първоначални конфликти. Положителният ефект от дълбочинните психологически методи е научно доказан, особено в депресия, панически разстройства, гранични разстройства и посттравматични стрес разстройства. Краткосрочните аналитични терапии са подходящи за краткосрочна кризисна намеса и спешно лечение. Те включват не повече от 25 сесии. Пациентът и анализаторът се концентрират върху разработването и изясняването на основния конфликт. Добре известна кратка психоаналитична процедура е фокусна притежава според Майкъл Балинт.
Диагностика и методи на изследване
Диагнозата под формата на първоначално интервю предхожда всяка психоанализа. Основната цел на това е да се определи дали пациентът с неговия проблем изобщо е подходящ за психоанализа. Фокусът е върху трансферните и контратрансферните процеси, типични за психоанализата. Самият терапевт е по-скоро участващ наблюдател, отколкото ръководител на разговора. Той трябва да записва житейските обстоятелства на пациента и да вземе предвид развитието му в живота. Като начална анамнеза се използват различни процедури. Взаимодействащото интервю според Балинт има, освен гореспоменатата цел, и претенцията за подчертаване на временните връзки между появяващите се симптоми и историческите събития в живота. Първоначалното психоаналитично интервю според Argelander се фокусира повече върху записа на несъзнателни съобщения и изрази на пациента. От това след това трябва да се направят изводи за по-ранни преживявания. Историята на живота и биографичните данни играят незначителна роля тук. Дълбоко-психологическата биографична анамнеза според Дюрсен и Рудолф има за цел да отчете възможно най-пълно психосоциалните и психологически фактори за развитието от настоящия и миналия живот на пациента. На пациента медицинска история и историята на живота са взети под внимание, както и текущата ситуация в социалния живот. С помощта на структурното интервю според Кернберг трябва да се направи разлика между трите основни типа организация на личността. За тази цел се определят невротичното функционално ниво, граничното функционално ниво и психотичното функционално ниво. Опитът на пациента от заболяване и очакванията за лечение могат да бъдат оценени с помощта на диагностичното интервю за операционализирана психодинамична диагноза. Обстановката, в която се провеждат интервютата, обикновено е много сходна. Всяко от тези интервюта трае приблизително един час. Основните цели, като започване на терапевтична връзка и оценка на причинно-следствените конфликти, също са едни и същи. Фокусът на интервютата обаче варира значително. Като алтернатива на интервютата, процедурата за биографична анамнеза също може да се използва за диагностика. Записаните там психологически, медицински и социални развития дават на терапевта изчерпателен преглед на цялостното развитие на личността на пациента.
