Апоплексия, исхемичен мозъчен инфаркт, нарушение на мозъчното кръвообращение, апоплектична обида.
Въведение
A удар (медицински термин: апоплексия) е недостиг на богато на кислород кръв да се мозък тъкан и - в зависимост от продължителността на недостига - свързаната смърт на тъканта.
Какво е инсулт?
A удар е повреда на мозък тъкан в резултат на намалено снабдяване на мозъка с кислород. Това намалява подаването на кислород в определена зона на мозък се дължи на нарушение на кръвообращението. В 80% от случаите а удар се причинява от артериосклеротични промени в артериалните стени („съдова калцификация“), артериална тромбоза или емболия. И в трите случая има частично или пълно оклузия на мозъка съдове, така че по-малко кръв достига до мозъчната тъкан и следователно по-малко кислород е на разположение за тъканта.
Терапия
Инсултът е абсолютна спешност. В неврологията и неврохирургията се прилага краткият ръководен принцип „времето е мозък“. Всяка минута е от значение, тъй като намалената перфузия на засегнатата мозъчна област с богата на кислород кръв води до необратима смърт на мозъчните клетки.
За разлика от мускулите или черен дроб клетки, мозъчните клетки не са в състояние да се регенерират. Ако забележите такива признаци на инсулт, това е абсолютна индикация за спешни случаи. Това означава, че засегнатото лице трябва да бъде транспортирано възможно най-бързо с линейка до болницата, където ще започне лечение.
По принцип има два различни вида инсулт. Исхемичният инсулт (анемичен) и хеморагичният инсулт (богат на кръв). В почти 90% от случаите това е исхемичен инсулт, т.е. намалено кръвоснабдяване на мозъчната област.
В повечето случаи те са причинени от емболия - тъканен съсирек. Съсирекът мигрира например от сънните артерии в мозъка, където запушва съд. Колкото по-голям е съсирекът, толкова по-малко се стига във все по-фината съдовеи колкото по-голяма площ отрязва от кръвоснабдяването.
В този случай неврологът или неврохирургът получава достъп до съдовата система и си проправя път до съсирека. След това това се отстранява и отстранява от тялото, за което са налични различни техники. Сега „щепселът“ е отстранен, съдът и крайните му клонове могат да бъдат перфузирани отново и мозъчната област отново се снабдява с кислород.
Ситуацията е различна при хеморагичния инсулт: въпреки че тази форма е отговорна само в добри 10% от случаите, тя трябва да се третира по принцип различно. Причината тук е кървене в мозъка. Това не само увеличава вътречерепното налягане (виж: повишено вътречерепно налягане), тъй като все повече и повече (кръв) обем се изпомпва в череп, но не се дренира чрез съдовата система.
Зоната за снабдяване също вече не е достатъчно снабдена с прясна, богата на кислород кръв. Следователно целта тук трябва да бъде „закърпване“ на спукания съд и възстановяване на кръвния поток. Това се прави и чрез достъп чрез съдовата система или - в случай на вече силно повишено вътречерепно налягане - чрез отваряне на черепната капачка и лечение отвън.
В обобщение може да си представим исхемичен инсулт, като например когато в градинския маркуч има възел, който гарантира, че накрая няма да излезе повече вода. Хеморагичен инсулт би бил дупка в градинския маркуч, през която излиза цялата вода. Съответно, лечението на двата вида инсулт е различно.
