Имуносупресивни лекарства за лечение на множествена склероза
Множествената склероза е възпалително, автоимунно нервно заболяване, в хода на което защитният слой около нервните влакна (миелинов слой) все повече се разрушава. МС напредва във фази, т.е. интервали на почти пълна свобода от болка се редуват със силни пристъпи на болестта. Особено по време на пристъпите на болестта, високи дози метилпреднизолон и преднизолон се използват или, ако е необходимо, плазмафереза (измиване от автоантитела) се извършва.
Много високи дози (до 1000 милиграма) често се прилагат интравенозно в началото на остър пристъп, след което лекарството може да се премине към таблетки с по-ниски дози. Основната терапия включва глатирамер ацетат и интерферон бета, при рецидивиращо-ремитираща MS също диметил фумарат, при рецидивиращо-ремитираща MS също диметил фумарат, при рецидивиращо прогресираща MS митоксантрон. Митоксантронът е много силно имуносупресивно средство, което води до унищожаване на В имунните клетки.
При рецидивиращо-ремитираща МС алемтузумаб (антитяло срещу CD52, повърхностен протеин върху имунните клетки), финголимод (намалява миграцията на имунните клетки в централната нервната система) или натализумаб (антитяло, намалява миграцията на имунните клетки в централната нервна система) също може да се използва за ескалация. Много от имуносупресорите, използвани при МС, са много мощни и могат да причинят тежки странични ефекти. Най-страховитата е прогестивната мултифокална левкензефалопатия, която може да възникне при терапия с диметилфумарат или натализумаб. Страничните ефекти включват умора, главоболие, депресия и реакции на свръхчувствителност към лекарствата.
Всички статии от тази поредица:
