Ендокардитът заразен ли е?
ендокардит обикновено не е заразно. То се задейства само от малки количества бактерии, които са в изобилие в устна кухина или тялото и може да влезе в кръвта само чрез леки наранявания. Тогава инфекциозният фокус е само върху сърце, където малки абсцеси, капсулации на бактерии може да се образува.
Развитие и причина за заболяването
Предпоставката за възпаление, водещо до структурно увреждане на сърце клапани е засилено изтичане на патогени в кръв (това се нарича още бактериемия). Общи изходни точки („фокуси“ на ендокардит) са при здрав човек, повишеното зародишно натоварване води до активиране на имунната система: бял кръв клетките произвеждат собствено тяло протеини (т.нар антитела), за да се отбележат патогените като чужди нашественици, така че те след това да бъдат елиминирани от клетките на чистачи (които представляват различна подгрупа от кръв клетки и се наричат още макрофаги). В случай на предишно увреждане (виж по-горе), настъпва бързо разрушаване на клапана, в зависимост от агресивността на патогена и имунната система на засегнатото лице (острият се определя като болестен процес в рамките на 40 дни).
Така нареченото подостро ендокардит продължава коварно; симптомите (виж по-долу) са много по-слабо изразени тук, отколкото при острата форма. Причината е, че други, по-малко агресивни патогени са по-разпространени. Друга форма на възпаление на вътрешната стена на сърце, което днес стана рядко поради превенция с антибиотици, е реакция на свръхчувствителност на нашия имунната система. За разлика от формата, причинена предимно от патогени (и поради това наричана още „инфекциозен ендокардит“), възпалението протича вътре в клапата.
Отговорно за това е предшестващо възпаление, причинено от така наречения бета-хемолитик стрептококи, в хода на която собствените защитни вещества на организма реагират не само по желание със стеновите компоненти на патогените, но и с произволно подобни на вид компоненти на белтъчните молекули на сърцето или ставите. Докато терминът „ревматичен треска”Описва реакцията на цялото тяло, частичният компонент, засягащ сърцето, по аналогия се нарича„ ревматичен ендокардит ”. По-редки специални форми на ендокардит ревматика: Подозира се алергичен тригер при „Endocarditis parietalis fibroplastica Löffler“, което води до сърдечна недостатъчност -сърдечна недостатъчност поради прекомерно образуване на съединителната тъкан.
- Гнойни кожни възпаления (т.нар. Циреи = големи пъпки)
- Инфекции в областта на ухото, носа и гърлото (като: гноен тонзилит, медицински: възпаление на тонзилит на околоносните синуси = синузит, медицински: синузит
- Гноен тонзилит, медицински: тонзилит
- Възпаление на параназалните синуси = възпаление на носните синуси, медицинско: синузит
- Пневмония (пневмония)
- Зъбни инфекции
- Бактеремия
- Гноен тонзилит, медицински: тонзилит
- Възпаление на параназалните синуси = възпаление на носните синуси, медицинско: синузит
- Рак („Endocarditis marantica“)
- Автоимунно заболяване лупус еритематозус („ендокардит тромботика Libman-Sacks“)
Като правило, различни бактерии са причинителите на инфекциозен ендокардит. Най-често срещаните са стафилококи, особено бактерията Стафилококус ауреус. Това е отговорно за около 45-65% от ендокардита.
Вторият най-често срещан патоген на ендокардит принадлежи към стрептококи и се нарича Streptococcus viridans. Той причинява около 30% от ендокардита. Други патогени, които са под въпрос, но се срещат значително по-рядко от вече споменатите, са например Staphylococcus epidermidis, Enterococci, други стрептококи и гъбички (Aspergillus fumigatus). Последните играят роля преди всичко при имунокомпрометирани пациенти, например при пациенти с ХИВ, след трансплантация на органи или химиотерапия.
Всички статии от тази поредица:
